Слънчевите лъчи си проправяха път през затъмнените облаци. Всичко се пробуждаше, включително и богинята Лазурита. Живееше най-високо на върха на планината и простираше роклята си, бродирана от снежните прислужници по склоновете, чак до подножието. Сякаш тонове пухкав сняг се бяха събрали, но скоро пролетта щеше да развали тази магия.

„- Аааууу, какво става ? – се възмути в една прекрасна сутрин Лазурита. – Бялата ми рокля се накъсва на хиляди парцали. Вероятно отново идва пролетта…“

Мислеше си тя, и придърпваше снежните остатъци по тялото си.

Нямаше как да ги събере, или закърпи, те постепенно се разтопяваха с всеки изминал ден, докато склоновете й останаха полупразни. Затова пък по скалистите й ръбове и пукнатини се виждаха еделвайси.

Трима туристи се бяха запътили към планината, и потоците от светлина ги следваха пречупени през призмата на слънцето. Един от тях започна да се оглежда по склоновете на планината. Лазурита забеляза мъж, който се опитваше да се качва все по нагоре.

– Хей, приятелю, как ти е името ? – обърна се тя.

Той се огледа наоколо, и се зачуди откъде идва този женски глас, но не видя никой. След няколко минути, това се повтори

– Хей, приятелю, как ти е името ? – чу в ухото си, този път бе почти като шепот.

Атанас се стресна и застана на едно място, и започна да се оглежда във всички посоки.

В това време от скалата, някъде по посока на върха се спуснаха хиляди ефирни полупрозрачни копринени воали, които обгръщаха тялото на жена с образа на икона. Нежните й черти се различаваха значително от тези на обикновените жени, въпреки, че донякъде приличаше на тях. Имаше коси, сякаш направени от разтопен яспис с цвят на тъмен мед, и очи по-сини от небесния простор.

– Какво правиш тук, човече ? Как се казваш ? – усмихна се тя, с най-пленителната усмивка, изгряла на изваяното й лице.

Атанас доста пообъркан, отговори, като бе започнал да я разглежда с интерес.

– Атанас, Атанас се казвам – повтори той леко смутен.

– Добре. Сега ще ми кажеш ли защо си тук ? – повтори отново тя.

– Да…ъъъъ, всъщност аз…тук сме с двама приятели, които искаха да дойдат в планината и да разгледат, защото аз все ги канех и им казвах, че планината е красива и си заслужава да я посетят. А ти коя си ?

– Лазурита, приятно ми е. Богиня съм и живея тук откакто се помня. Всъщност дори вече забравям времето, тук тече толкова бързо.

Видях, че идваш насам, и реших да те питам…можеш ли да ми помогнеш ? – започна тя.

– Да ти помогна за какво ? – смотолеви Атанас. – Как бих могъл да ти помогна ?

– Виж – отнася се за моите склонове и роклята ми от бели воали…виждаш ли, започва да се разтопява, защото пролетта идва…можеш ли да спреш пролетта ? Не искам роклята ми от снежна бродерия да се разтопи.

Атанас се замисли, дали това бе реално, но в същото време продължи да говори с богинята.

-Ще помисля… но знаеш ли..това е почти невъзможно, казвам почти защото снегът трябва да се поразтопи, за да направи място на слънцето и някои растения…

– Кои растения ? Да…всъщност знам, но много ми е тъжно за тази рокля. Имам и синя, както виждаш, но бялата е нещо друго…с нея съм изумително красива. Не мислиш ли ?

– Да, така е, но е трудно да спра пролетта. Това не бих могъл да направя, но се сещам за нещо друго…ще ти кажа…- добави Атанас, а някъде около себе си чу друг, почти писклив глас:

– Не, недей да спираш пролетта, остави я да дойде, тя е толкова цветна и топла – изписка нещо.

Атанас погледна надолу близо до крака си насреща между една цепнатина, а нещото, което изписка беше един еделвайс, който бе разтворил листата си и блестеше ослепително на фона на слънчевата ласка.

– Божеее…- изненада се Атанас. – Ти си еделвайс, как говориш ?

– Не знаеш ли ? Тук всичко може да говори със собствен глас, стига да успееш да го чуеш. – отговори той.

– Как се казваш ? – изумен попита Атанас.

– Еделвайско – гордо размърда листа растението, и се изпъна близо до краката му.

Богинята го погледна и допълни:

– Не се изненадвай, той е прав, тук всичко говори…стига да можеш да слушаш. Ето, ти чуваш и мен. Това се случва само на хора с чисти сърца. Кажи ми сега каква идея имаш…

– Да…ще ти кажа…идеята ми е, че може да донесем изкуствен сняг, който да разположим по твоите склонове, там където започва да липсва.Така отново ще имаш своята рокля. Съгласна ли си ?

– Това е чудесно. След като няма как да спрем пролетта, а и Еделвайско не дава това да се случи, той разбира се иска да усети топлината на слънцето.

И така след седмица Атанас и двамата му приятели разпръснаха изкуствен сняг по склоновете на планината, а богинята бе направо щастлива с новата си рокля, бродирана макар и от изкуствени снежинки. Богинята го прегърна, и целуна по челото за благодарност. Той усети сърцето на богинята как туптеше от вълнение. Но и неговото сърце препускаше бясно, и то се разтопяваше от нежната прегръдка.