Изкуството

Септември-Добринище Хълмчета, горички, зеленина, китни градчета и селца, разхвърляни из надиплената широта на необятните Родопи. Гледките се редуват в унисон с потракването на теснолинейката и…


Страхопочитание

Моментът, в който слънцето прави своя ход към хоризонта, а огнения му залез обагря небето. Тогава, когато всички върхове остават в сянка и започват своя сън, а планината остава несравнимо тиха. Така…


Тръгваме

Стоян пиеше второто си кафе за тази сутрин. Това се случваше винаги, когато шефът му или някои от колегите го ядосваха. Стоян работеше в една европейска структура, където всяко действие се случваше…


Категория “Извън рамката”

In fine

 -Ще умрем тук и няма да има кой да ни погребе. Дъхът на Ладислас рисува облачета в ледения планински въздух. Сякаш чакал това ледения вятър ни връхлита. Привеждам се, за да го посрещна, но…


Първо място

Планината на Боговете

Даниел се събуди рано. Много преди да изгрее слънцето. Заедно с баща си, днес щяха да изкачат връх Перун в Планината на Боговете. Тази планина беше обгърната в мистерии. Намираше се скрита, в…


Категория Мистика

Петльовден

Не помня много добре сестра си. Гласът ѝ, смехът ѝ са се загубили в натрупаните преспи на изминалото време. Предполагам, че е нормално, макар да ме е яд, че съм ги забравил. Помня ясно лицето ѝ, то…


Категория Мистика

Ловен дух

Борил пръв забеляза фаровете на прииждащата кола. Просветваха като светулки по отсрещния склон, точно където минаваше пътят- скриваха се и после пак се появяваха, следвайки извивките на…


Филм на ужасите

Събуди се от процеждащата се светлина в палатката. Нощта се отдръпваше. „Слушай как шумят шумите, буките…” – често му се случваше да се събужда с мелодия в главата. Дори се канеше да си записва…


Среща

Беше есен. Повечето хора биват налегнати от меланхолия през този сезон. Отминало е веселото лято и предстои мразовитата зима. И на животните не е им е леко през есента и зимата. Но дори на едно…


Пътят – разказ

Вдъхновено от стихотворението „Предистория“ на Жени Иванова:  „Дали ще помни срещата със нея (в потаен час под бледата луна), когато тя съблече себе си и времето…“ Беше тихо. Много…