Ти си баща, ти ще разбереш

Детето пищеше от болка в ръцете му. Усещаше жуленето на планинското слънце дори и през плътния памучен плат на белия каскет. Колата му бе долу, на хижа „Бъндерица“, но можеше да помоли някой да ги…


Трета награда

Спомен

Имаше дни, в които споменът за него я навестяваше толкова жив и осезаем, сякаш можеше да разговаря с него. Днес беше такъв ден. И тя имаше нужда повече от всякога да прекара време с него. Знаеше, че…


Мистериозното момиче

Тази история се случи преди повече от 20 години. Тогава нямаше така масово мобилни телефони. Още бях ученик и в почивния ден реших да отида на ски на Витоша в ски зона "Алеко". Отидох на спирката на…


Там, а всъщност те няма

Ето! Показва се! Великолепен е! Уникален! Божествен! Най-прекрасният в живота ми! Всъщност… Не знам! Видял съм толкова красиви изгреви...все тая! Въобще не ме интересува! Този е най-великият! Толкова…


Чай за двама

  Ало, чуваш ли ме? Приключих с работата, да се разтъпчем нещо? Някъде даваха оня филм, дето искаше да гледаш… ОК, идвам до вас, пък ще го решим в движение. Две минути по-късно телефонът ми…


Свободата с Егида

И така, да започвам. Днес си изкарах страхотно в планината. Благодарности на Егидояра, който за пореден път показа отличните качества на водаческата си служба. Толкоз акъл и аз нямам, признавам си.…


Вълче време

Посъбра Вълчан войвода, дружина върли хайдути, в ятака Стефан от Ченге. Седнали да йдът, да пият. Като ядяха, пияха, войводата им говори: - Дружина вярна събрана, както са вярно събрахме, тъй да са…


Категория „планинска легенда“

Един ден в Рила

Ден 35 Събужда ме глух тътен на земетресение. Сънен поглеждам навън, където е още тъмно, съвсем естествено за 4 часа. Заспивам и отново се събуждам разтресен. До разсъмване се случва още много пъти и…


Пречистване

Не бях от хората, които си падат по изкачването на върхове. Даже бих казал, че като турист никакъв ме нямаше. Все пак, макар и градско чедо, обичах от време на време да излизам сред природата,…


Неговата съм

Пет следобед. С десния крак съм по пътеката към хижата, с левия в локвата на разкаляния от топящия се сняг декември. Нощта се задава - блокче черен шоколад, заврян в джоба на ватираната ми риза. Не,…