На входа посреща те бариера.
Плащаш си за паркинг,
за лифт,
за правото да тръгнеш към върха.
Пътеката изисква одобрение —
че знаеш къде отиваш,
че приемаш риска,
че ще се завърнеш в рамките на работното време.
Телефонът води вместо мен.
Всеки завой е координат.
Всяко отклонение —
известие.
Трупаме крачки във числа,
денивелация в статистика.
Умората значение няма,
стига данните да са добри.
Всред облаците има стълби,
парапети — от началото до края.
Планината вече не се изкачва,
тя се геройски покорява.
Качваме бленувания връх
по социалните си мрежи.
Сведохме я красотата
до локация в апликация.
Зимата ни липсва.
От машини произвежда се по график.
Снегът е луксозна екстра,
Тука има — тука няма.
Май някъде по пътя
загубихме мечтите.
Загубихме причините да тръгнем.
Защо ги търсим висините?