Тъмният лес дърветата в горска премяна облича,
а вятърът кротко играе с листа.
Подремва тревата — на тънко стъбълце се препича
и чака поредния човек със мечта.
Там слънцето къпе се в росата в зарана,
и будят ни чудните птичи слова.
Тайствени пътеки ни водят към място,
където е скрит еликсирът на младостта.
Заспали скали са натрупали спомени —
шумоленето на буйни реки
носи мечти и горчиви сълзи — отронени
от млади вдовици и от самотни бащи.
Подавам ръка за добро, за приятелство,
и оттърсвам се от всички нечисти дела.
Планината не познава предателство —
тя пази сърцата и връща ни към младостта.