Правил съм много неща, в търсене на върха. И хубави и лоши. Всъщност не знаех кой е този връх, който искам да покоря или ще ми донесе удовлетворение. Който ще успокои Душата ми. Ще ме дари с онази безбрежна гледка, или откровение, които ще ме възвисят. Ще ме изцели, утоли жаждата ми, промени начина ми на мислене.
Виждал съм гледки от Рила до Олимп, като цената е била да газя в дълбок сняг. Да рискувам да се пребия, или пострада кучето ми. Охлузвал съм тялото си, в желание да не се откажа в последния момент, но да се намеря на онова тясно място, над което се издига железен кръст с надпис “На Краля на Планините”. И след това се върнах обратно. Не бих го направил отново, съзнавайки че ще рискувам живота си.
Апропо понякога си мисля, че той, извън върховете, студената вода, дъхът на бор, синевата в езерата, ниско носещите се облаци, търкалящите се под тежките обуща камъни, не съществува. Лъжел съм се жестоко, защото Животът е навсякъде. И в ниското и във високото.
Да, върховете ще ни срещнат с хора, къде добри, къде лоши. Ще ни срещнат с нас самите. Ще осъзнаем своите страхове и слабости. Също и тези, на нашите приятели. Ще разберем колко от тях са истински. Ще водим кучето си до нас, къде на каишка, къде пуснато свободно, ала то ни пита с поглед, “Ако сме приятели, тогава защо си ме вързал?”.
Има много видове върхове. Такива за изкачване, други, трудни за спускане. Венерини, за които ние мъжете копнеем. Които могат да ни дарят с наслада, или донесат някоя зараза. Заветни, изгревни и залезни. Недостъпни, мечтани, просто съществуващи. Без върховете Земята би била плато.
За мен върхът, е да искаш да бъдеш съвършен, в това което правиш, само че съвършен по свой начин. Не като този, или онзи човек. Съвършен, така, както Бог ме е създал и пожелал да бъда. С моето тегло, с моето темпо, с моят интелектуален багаж. Значи изначално аз нося Съвършенството.
Върхът ме притегля и копнея да го изкача, за да си докажа нещо. Може би понякога да се изнасиля. Да изнасиля приятелите си, екипировката, обувките, кучето. Всъщност истински се покорява връх с наслада. Встрани от измереното за изкачване време. Тогава всяка крачка носи просвещение. Всеки стрък, полъх, ухание, носи послание, а Върхът е жив.
Има интелектуални, духовни, социални, материални, върхове. Животът е пълен с върхове и долини и всички те образуват един прекрасен пейзаж, на който можем да се любуваме. От върха да видим другите, които се борят, изкачват, насилват, мъчат, или крачат с лекота. От долините, да копнеем по върховете. Имайки цялата картина осъзнаваме, че Животът е измислен перфектно.
Кой е заветният връх? Да срещна Бог, да срещна себе си. Да бъда полезен на Другите. Да им бъда опора в труден момент. Да разбера какво е да съм Човек. Човекът е същество, което върви по Пътя на Живота и което трябва да приеме своето Пътешествие към върха, като нещо абсолютно наложително за своята Еволюция.