Метаморфоза

Течаха последните минути от поредната , с нищо особено не запомняща се година за Аня. Нямаше как да знае, че съвсем скоро животът й щеше да се преобрърне на 180 градуса и нищо вече нямаше да е същото. Още повече, че всичко започна от един случайно дочут разговор в тоалетната на елитен ресторант, където новогодишният купон на фирмата, в която работеше беше в разгара си.

– Абе, мила видя ли я тая Аня – пълен ужас, заприлича е на лоена топка…а и как само се е барнала – шарен парашут…

Последва невъздържан кикот и достойния отговор на другата колежка-клюкарка:

– Пази, Боже! Дано никога да не изглеждам така… ами то защо мислиш, че мъжът й я заряза, представяш ли си как му смразява страстите като му се яви по бельо…

Двете жени, развеселени от алкохола и констатациите си, като не спираха да се заливат от смях, най-после затръшнаха вратата на тоалетната зад себе си. Най- дългите пет минути в живота на Аня. Чувстваше се шокирана, омърсена, стъпкана в калта. Кое им даваше право да нахлуват така грубо в личния й живот?

Младата жена набързо си взе чантата и палтото, измисли някакво извинение, че й се налага да си тръгне, не че на някого щеше да липсва и забърза да се прибере в къщи за да остане насаме със себе си. Прекрачвайки прага на дома си, потръпна от шумотевицата навън – Новата година оповести влизането си във владение с пищна заря и магични фойерверки.

Аня се настани удобно в стария си верен фотьойл, който странно, но беше точно срещу голямо стенно огледало. Втренчена в образа си, тя се върна назад в миналото- настанало беше времето да си отговори на много въпроси. Беше му изтървала края, кога и как стана и тя самата не разбра. Живееше при родителите си, които си отидоха от този свят неочаквано, набързо един след друг, тихо и незабележимо както бяха живяли. Съпругът й, с когото се ожениха по любов, много бързо загуби интерес съм семейния живот и все по- често започна да търси развлечение извън дома. Аня първоначално се правеше, че не забелязва, после започна да не й пука. Предпочиташе да се носи по течението, ходеше на работа без желание, по инерция и единствено удоволствие намираше в постоянното приемане на храна, по всяко време и в неограничено количество. Ядеше даже такива неща, които никога не бе харесвала. Изглеждаше сякаш по някакъв извратен начин попълваше празнотата в душата си с всичко, което ставаше за храна. Даже и по-зле, страхуваше се, че ако спре да се тъпче всичко за нея ще приключи в един миг. И резултатите не закъсняха. Първо й отесняха дрехите- имаше по- големи размери, после й стана по- трудно придвижването- и какво от това, не бързаше за никъде, в един момент кантарът вече не я хващаше- много важно, набута го навътре под леглото като непотребна вещ. Не се трогна и от постоянните опити на приятелката си от детството Гери да я възспре. Беше се плъзнала по надолнището, летеше към дъното с бясна скорост и нямаше сила, която да я отклони от пътя към дъното. До тази нощ, когато осъмна на фотьойла, втренчена в огледалото.

На сутринта Аня повика приятелката си й сподели какво се е случило снощи. Предварително я помоли да не й задава въпроси. Гери я слушаше мълчаливо, не се опитваше да бърше стичащите се по лицето си сълзи. Нещо й подсказваше, че най- после ще започне така дълго чаканата промяна за приятелката й и тя беше готова да направи всичко по силите си, за да я види щастлива. Нито за миг не беше се отказала да вярва в нея, защото така правеха истинските приятели.

В следващия първи работен ден Аня депозира във фирмата молбата си за напускане, по лични причини. Записа си час при диетолог, започна да ходи на йога и фитнес. Намери си нова работа и записа втора магистратура. Двете с Гери използваха всяка свободна минута да правят дълги преходи в планината, даже два пъти в седмицата ходеха на танци. Малко по малко Аня се превърна в един щастлив човек, който изпитваше удоволствие от живота. И това се виждаше от пръв поглед. Уверена в собствените си сили, младата жена беше се устремила към своя връх, убедена, че ще се справи с всички предизвикателства, които се изпречат по пътя й. Решението беше взела в оная нощ, пред огледалото, когато се беше изправила срещу своите страхове и съмнения.

Минаха три години.

Тази сутрин във фирмата цареше странно оживление. За 9 часа беше обявено събрание на екипа, щяха да се запознаят с новия си шеф, спечелил конкурса за овакантеното директорско място. Кой ли щеше да е, какви ли щяха да са изискванията му към персонала, какво трябваше да правят за да се харесат на новото ръководство?- обичайните за такъв момент въпроси вълнуваха всички. Точно в 9 в заседателната зала влезе елегантна млада жена, с безупречна прическа и лек грим, делови стилен костюм и дружелюбна усмивка.

– Колеги, от днес аз ще бъда вашият нов ръководител. Сега ще Ви запозная с целите, които сигурна съм заедно ще постигнем. Имам амбиции нашият екип да е най-добрият от всички в бранша и повярвайте ми- ще бъде, защото познавам себе си добре и знам, че няма невъзможни неща, стига да поискаш!

Първият документ, който подписа беше за уволнението на двете служителки, с които оная съдбовна нощ прекара 5 минути в тоалетната на елитния ресторант. Никой, дори и те- потърпевшите, не я познаха.