СЕМЕЙСТВО
Залезът тъкмо си беше намерил удобен облак, където да положи обреченото си съществуване припознал за смъртно ложе един мускурлив облак, пълен с гневни капки. Те бушуваха в търбуха му, като го разпъваха отляво и отдясно, скупчваха се в средата и подмокряха краищата на меката постеля. Но слънцето беше толкова уморено, че нямаше време да търси друго убежище за през нощта. Мърлявият клошар се беше приютил в една циментова ниша под моста на реката, където държеше бойната си готовност – дебел мукавен кашон, с лепенки, указващи, че съдържанието му е чупливо, продупчен от молци одеал, вмирисан на пот и случайно преминаващи помияри. Имаше и стари вестници, които служеха за подложка на главата, заместваха партенките в босите му ходила, пъхнати в големи боти, като в същото време уплътняваха острите пети и омекотяваха теслите на нерязаните му нокти. Отскоро на другия край на бърлогата беше дотътрил най-голямата си плячка – една разкована тук-там дървена скара с крачета, върху която възнамеряваше тази нощ да спи. Да, обаче бездомната Сара го беше изпреварила. Тя се появяваше понякога да си поделят недоядена баничка и мухлясъл салам, който несретникът Колю пърлеше набучен на една клечка, като внимаваше да не лумне огън, та да го запрат пак в изтрезвителното. Много мразеше решетки, ръждясали метални койки и спарен от некъпани фатмаци въздух, лишен от слънце и светлина.
Сега Сара дишаше тежко и козината ѝ беше настръхнала от напрежение и болка. Тя изквича жаловито, но не погледна водата, която се клатушкаше в една капачка от пластмасово бидонче за маслини. Не подуши дори изсъхналия комат хляб, отъркан в остатъци от лютеницата на един захвърлен буркан.
Бурята почна изведнъж, точно след като слънцето се зави презглава. Заудряха едри капки майски дъжд, вятърът се завърна от някъде ядосан и готов за отмъщение събаряше керемиди, трошеше като солети старите клони на жилавите тополи и огъваше гърбовете на гъвкавите върби. Летяха с него увлечени листа и дребошлъци, които свистяха шумно и плашеха гаргите, скупчени близо до корубите. Една ламарина с трясък се стовари до укритието, опасно разлюляна и готова да отреже някоя глава. Летеше към Сара и Колю се престраши, въпреки че беше слаб като гълъб, скочи и я затисна с тялото си, после намери камък и я прикова към влажната пръст. С една ръка се протегна, подири още тежести и натрупа върху войнстващата тенекия.
Сара се напъна и блъвна кървава вода, след която се показа лигаво вързопче. То тупна на дървените дъски и промърда, а кучката задърпа ципестото калъфче със зъби, разкъса го внимателно и кутрето се показа мокро, сляпо и неориентирано. Сара захвана да го ближе с най-голямо старание, душеше го с радостна грижа и така четвърт час. После пак се изпружи, спазми я замъчиха и след минути и второто кученце се изниза от утробата ѝ. И така пет пъти. Нощта преваляше, а Колю не можеше да мигне. Ще кажете кой може да спи в такава гюрултия, каквато произвежда една пролетна хала. Тръгнаха потоци кални води, които прииждаха и подгизваха картоните на неговото легло. Сара, заета с болките и грижа около новородените, го погледна само веднъж с цялата благодарност на кучешките си емоции.
Развидели се. Всичко утихна и росно слънце, умито и наспано, подаде едното си око иззад къдравата дантела на миролюбиво облаче, оставено в наследство от буреносното небе. Сара лежеше изтощена и кърмеше потомството. Едно от палетата не мърдаше и тя го побутваше с муцунка, после го потупа с лапа, придърпа го към цицката си, избутвайки друго, което бозаеше лакомо. Но не, не мръдна бебето ѝ. Другите шаваха върху дъските, които вече изсъхваха от плисналата околоплодна вода. Сара джафна за първи път от последните двадесет и четири часа. Легна отново и с лапи затопляше телцето на мъртвото си дете. Колю изчака докъм пладне и отиде при Сара. Погали я внимателно, тя облиза дланта му. Колю пъхна ръка под изтощената си приятелка и измъкна мъртвото пале като ѝ говореше гальовно колко добра и грижовна е майката Сара и как заедно ще отгледат децата… Кучката изквича като бита и хвана със зъби бебето си, не го даваше и това е. Колю я остави да се сбогува, после го пое внимателно и го зарови с ръце в калта, като преди това изкопа мъничко гробче в началото на дигата. После се изми в реката и тръгна да търси храна за наедрялото нощес семейство.
Когато се завърна в късния подиробед Сара беше изровила мъртвото си бебе си и се опитваше да го кърми.