В ТЪРСЕНЕ НА ВЪРХА
……………………………………………………….
ИЗВИСЯВАНЕ
Казват, че Земята изглежда прекрасно от Космоса.
Сигурно е така – независимо как е образувана от Биг Бенк, т.е. от големия взрив, или по други неразбираеми, непознати за сега закони. Но това е нашата Земя, нашата планета – едно прекрано място за живеене, където осъзнатата личност се стреми да насочи своята крачка в правилната посока. Един се движи по-бавно, друг по-бързо, но целта е една. Всеки би предпочел да върви нагоре в своя житейски път. Не винаги е лесно, но когато желанието надделява – може да се успее.
Има хора, които предпочитат да се извисят и над равнината, но това не е за тези, които са неуверени в себе си.
За да се поеме нелекия път нагоре, независимо в каква посока е необходима воля, желание, целеустременост.
Така е. Странни хора са планинарите!
„Какво виждат в тези скали, в тези чукари, та очите им все натам гледат“ чудят се непросветените в това дело.
Да, за чудене е.
Понякога няма пътека. Тя трябва да бъде проправена и когато вече я има, на следващите ще им бъде по-леко. Колко благородно! Това се отнася както за планината, така и за всяка дейност, с която се захващаме от различните сфери на реалния живот.
Росалия е момиче, което също желае, което обича да върви напред. Много вълнуващо за нея е всеки път, когато тя поема към планината. Сега е със своите приятели Орлин, който завърши лесотехническия и Герасим – мореплавателя.
Насочили са се към Пеещите скали. Да чуят тяхната мелодия при свистенето на вятъра край тях. Да се запознаят и с местата където цъфти еделвайса. Човек може да взима пример от него.
Това прекрасното цвете, устоява на бурите и студовете. Еделвайсът е като звездите, които най – ярко греят над него и може-би затова и то е приело да бъде с красиви звездовидни цветове.
Приятно е движението нагоре, успоредно срещу течението на река Габровница.
Пътят е чакълест, прорязан от пороите, но все пак е път. Като стигнаха карста „Ев кая“, пещерна нисша – зимно убежище на горски представители на фауната, Росалия предложи кратка почивка.
– Знаете ли момчета, моята първа среща със скалите, колкото и наивно да ви звучи е на Бузово кале в Средна гора. Нашия учител по литература е голям почитател на природата, на планината. Той за първи път ни въвеждаше в райони на непознати за нас местности. Най-напред отидохме в Средна гора. Бях опиянена от чудната природа, от аромата на люляка, пленена от огромните морени, от Мегалита. И до днес това е едно от любимите ми места за излет през всеки сезон. Знаете, първите впечатления са много трайни, незабравими.
След краткия отдих тримата продължиха нагоре.
Стигнаха до обширната поляна на добре поддържания някога горски обект с масивна, тухлена сграда за упралението и дървени бараки за работниците . Имаше години, когато тук бе въдворен отряд на лишени от свобода, които много съвестно изпълняваха поставените им задачи. Едни като залесители, други като секачи, а имаше и специална група по проправяне на горски пътища за камионите с трупи. След като приключи тази програма за обществено полезен труд , в бараките през лятото бяха настанени ученици от ТВУ, / трудово възпитателно училище /,от което след време повечето от тези ученици тръгнаха нагоре в правилната посока. Изучиха се, изградиха се като достойни личности, издигнаха се.
Голямата поляна, на която почти вече няма нищо, в сезона на малините тук се събират малинарите от близо и далеч.
Росалия, Орлин и Герасим продължиха нагоре през гората по тясната, сенчестата, пообрасла, позабравена пътека.
Нали в живота е така. Напред и нагоре!
От време на време прелита някоя голяма птица над дърветата, сърничка пресича пътеката. Централен Балкан не случайно е царството на дивеча. Ето я хижа „Мазалат“. Изненада-а…Каква случайност: току -що тук пристига и група, водена от учителя на Росалия, който за първи път ги бе извел на поход до Бузово кале. Той бе въодушевен от срещата – убеден, че вече има последователи.
Целта на тримата планинари са скалите. Една нощувка и …
„ Планината поднася изненади, затова се тръгва сутрин рано, преди изгрев Слънце“ винаги преди всеки поход казваше Здравко Маждраков – един от най- стабилните планинари.
Росалия, Орлин и Герасим спазиха това указание и ето ги в зори отново са на път. Напред и само напред!
Скали, скали високи и ниски – всяка със своя идентичност. А – ето я скалата, до която е „Момино дъно“. Защо ли и от кога ли се нарича така? Едно се знае, че в него винаги има сняг. Първия и последния сняг поддържат дъното да бъде вечно заснежено. Казват, че който има смелостта да слезе долу, на дъното – може-би ще успее да види Снежното момиче.
Има скали много! Да се докосне човек до всички за един ден – едва ли е възможно. А – ето край тези, малко в ляво от Момино дъно се полюшва нежно коило. По стръкче от него за Росалия -от Огнян и Герасим . Колко се е радвала тази красавица, когато го е виждала оцветено в пъстри багри върху някой щанд – по време на народни тържества, или на панаира.
Когато продължиха, за да се запознаят и с други скални образувания, сякаш вълните на Светлината поеха тримата приятели да ги водят нагоре. Сигурно е така.
Светлината е нещото, което ни тласка напред, което осветява дните, пътя, делата ни. Нали учените, които изучават Светлината я описват като явление с „корпускулярно вълнов характер“…
Много вълнуващо е всяко изкачване. Съчетано е с романтика, с емоции, с приятни преживявания. Само, който обича природата, планината, който е в хармония с тях, който има желание да върви напред и нагоре , само той може да се почувства извисен над всичко. Хармонията дава нови сили за осъществяване на мечти, на желания. Човек се чувства по-уверен, че ще се справи с всяко предизвикателство в живота, в ежедневието. Трудностите, несгодите се преодоляват безпроблемно. Те са били като черен облак, но отнесени от вятъра – вече ги няма. Всеки планинар по-лесно намира своето място в живота.
След като пообходиха скалните образувания и изпитаха възхищение от творението на природата, връщане назад няма. Сега се отправиха към вододела. Прекрасна място, от където се открива хоризонта на север и на юг.
Кратка почивка и спускане към хижа „Соколна“ . Отново скали, но малки, които сякаш са сплетени като току-що започнат венец. Навлизайки постепенно в гората, мракът вече бе настъпил там. Още малко и ето я Соколна.
Голямо е признанието към Илчо Ботев, който положи много труд за да я има днес тази хижа под върха.
Човек, който обича природата обича и хората.
Нека да има повече хора, които обичат природата и са в хармония с нея.
Планината е тази, която извисява хората, която ги прави по-добри, по-дейни, по- предприемчиви, по-иновативни.
Кристалночистият въздух е живителна сила и не може да се замени с нищо друго.
Свещени са нашите планини и трябва да опазим тях и планетата Земя чисти за идните поколенията !