Петък вечер. Социалните мрежи успяха да разпалят духовете на младите хора в София.
От поне два месеца се въртят реклами, посветени на откриването на най-новия нощен клуб в столицата – Desir Noir. Януарският студ и смог не са фактор при избора на оскъдния, но прелъстителен аутфит при момичетата. Да, налага се да чакат поне един час отвънка, на дългата опашка извила се пред клуба. Но какво е един час в сравнение с цяла вечер на суета и свалки. Традиционно за нашите географски ширини между представителите на мъжкия пол тече люта надпревара кой повече се доближава до образа на горила от африканската джунгла. Тесни тениски с размер S, нула номер прически и напомпаните бицепси са задължителни атрибути, чрез които се демонстрира статус в йерархията на българското парти общество.
Сложната социална динамика на родния елит се реализира най-вече по дискотеки и барове след консумация на значително количество алкохол, наркотици, цигари, наргилета, вейпове и т.н. Саундтракът на цялата тази веселба е чалгата, а наличието на известен изпълнител от жанра допринася за еуфорията, с която белите салфетки политат във въздуха след полунощ.
Ако отвънка Desir Noir впечатлява с паркираните луксозни автомобили и огньовете на входа, то вътре е същинско бижу на мутробарока. Гениалната изобретателност на интериорния дизайнер е съчетала стилен микс от черни лъскави повърхности, сепарета от бяла кожа и кристални диско топки. Естествено вдъхновението за този шедьовър произлиза от собственика, който има богат опит с управлението на подобен тип обекти.
Тази година се очертава да е много успешна за българския nightlife благодарение на активната подкрепа от държавата за финансирането на подобен тип заведения. Оказва се, че е много лесно да получиш финансиране от определени институции или европейски програми, ако достатъчно добре опишеш проекта си и познаваш правилните хора. Най-вече да познаваш правилните хора. Desir Noir е преди всичко място за културни събития, което развива и облагородява градската инфраструктура в района. В допълнение осигурява станции за зареждане на електромобили, което отговаря на критериите за екологичност и устойчивост.
Явор тъкмо се е върнал от Австрия за празниците и, повлечен от манията на своите приятели, се е озовал в центъра на купона. Истинският купон за него обаче е утре. По прогноза се очаква слънчево и студено време, идеални условия за ски. В момента обаче, наблюдавайки забавлението на своите връстници, изпадна в истински културен шок. Всъщност не е дори сигурно дали може да се употреби думата “културен”, тъй като култура въобще липсва.
– Пичове, аз мисля да ходя. – категорично заяви Явор
– Къде бе, стой бе, човек. Тъкмо се почва купонът, а ти ще си ходиш. – отговори един от групичката приятели, с които е дошъл.
– Не, не. Стига ми. Утре ще ставам рано. Мисля да се кача на Витоша да покарам ски.
– Витоша? Защо там, ходи на Боровец по-добре.
– Без кола съм, братле. Мисля просто да се поджиткам лежерно. – категоричен е Явор
– Нали знаеш, че лифтът не работи.
– Кой лифт? – стъписа се Явор.
– Ти явно не следиш новините. Симеоновският лифт го затвориха още през пролетта. И повече няма да работи, заради комбинация от технически неизправности и административни проблеми, свързани със собствеността и екологичните оценки. Всяка събота и неделя в момента е тотален ад да се достигне догоре. Само с автобус може сравнително безпроблемно да стигнеш до хотел Морени.
– Добре, мерси за инфото, все пак ще се пусна утре.
Тръгвайки си от клуба, Явор хвърли един последен поглед на гротескната обстановка. “Тъжно”, помисли си той. Няма как да не направи сравнение с партитата на австрийските си колеги, които се забавляват автентично и истински, с усмивка и смях. Те обичат да прекарват уикенда си сред природата в Алпите и не допускат тотално да са неадекватни на следващия ден. За жалост, част от българите усещат, че истинското забавление е свързано с отстъпване от моралните ценности.
***
Сутрешният смог придава на София образа на дистопия. Сивотата на града е в унисон с вътрешното състояние на неговите жители. Липсата на ясни национални цели и мечти, не само на столичани, но и на българите като цяло, е причина за душевната криза и летаргията, в които се събуждаме всеки ден, без посока.
Напълно контрастираща на безцветната реалност в този ранен час, на автобусната спирка са се събрали група ентусиасти на планинските спортове, облечени в ярки спортни дрехи, излъчващи добро настроение и готови за предстоящия слънчев ден на Витоша. Шегите и позитивното отношение между чакащите бързо повлияха на Явор, който след вчерашната вечер е леко кисел. Ето че пристига легендарният автобус 66, връзката между Долната и Горната земя. Натъпкването вътре напомня малко на японското метро, но настроението за разлика от него е много по-приповдигнато.
След има-няма петнайсет минути се излиза извън зоната на смога и се навлиза в зоната на бялото царство. След поредицата от обилни снеговалежи за първи път от няколко зимни сезона насам снежната покривка достига метър и половина само в горския пояс, а в алпийския е над 2 метра. При наличието на толкова много сняг и добри условия за ски и зимни преходи обаче нараства и броя на желаещите да се качат в планината. За собствениците на лифтовете, които са част от олигархично-мутренския модел на Прехода, съществува изкривена бизнес логика, според която те предпочитат да държат съоръженията затворени, с цел да пренасочат потока от туристи към по-големите ни курорти, където могат да генерират по-големи печалби. В допълнение към това се демонстрира влиянието на мафията и безсилието на държавата. Унизителната ситуация за столичани се допълва от факта, че реално няма сериозни обществени брожения по повод бездействието на общината през всичките тези години.
Все по-често хората спират колите си малко над Бай Кръстьо заради огромния наплив от хора. Наложи се автобусът, в който Явор се вози, да спре малко преди хотел Морени, поради поредната тапа, която се е получила малко по-нагоре. Тъжна гледка са семействата с деца, които имат да вървят поне 30 минути пеша, тътрейки шейната по калните павета, докато достигнат ски зоната. Или пенсионерите, които, едвам кретайки, се добират до равната пътека между Голи връх и Алеко, за да се понапекат на слънце. Ходенето на Витоша е всичко друго, но не и връзка с природата, поне не и от северната й страна.
Имайки предвид хората, които са се изсипали на ски зоната, най-удачното решение, което Явор реши да предприеме, е да изпанти до Черни връх, да хапне там и после да се спусне до Железница, откъдето ще си вземе автобуса до София. След няколко километра ходене по павирания път и горската пътечка към Голи връх, най-накрая излезе на Платото. “Абе красиво си е”, помисли си той. Силният вятър, който е типичен за високите части на Витоша се усили още повече, особено когато Явор преодоля първата височина към върха.
Да, по-трудно се изкачва Черни връх отпреди, но не заради природата, а заради хората. Това обаче не е причина да спрем да катерим, даже напротив. Засиленият интерес към върховете и планините трябва да се поддържа жив, неугасващ. Софиянци ще трябват да покажат в следващите няколко години, че пътят към върха си остава техен, на хората, а не на шепата олигарси в сянка, които ги разиграват.
Когато достигна върха, Явор свали ските, седна да си почине и започна да съзерцава Рила. Мислено премина по планинските била през Мусала, Скакавците, Мечитите, Лопушки връх, Попова капа, Купените, Ловница, Злия зъб, Орловец, Мальовица. Хубаво го беше казал Вазов: Родните имена предизвикват чувство на умиление. Явор е прекарал доста време в Алпите, катерил е Гросглокнер, Вилдшпитце и други трихилядници, но чуждите върхове не му предизвикват същото носталгично усещане за свързаност, каквото изпитва към българските.
“Какво ли ще стане…”, помисли си Явор, “…ако общината и държавата намерят инвеститори и строителна фирма, а те ще се намерят лесно, и просто решат да започнат работа. Да премахнат старите лифтови съоръжения и да изградят нови. Трасетата си ги има. Да отвърнат на удара с удар. От кой ще срещнат отпор? На кого дължат обяснения? Кой ще си позволи да ги съди и да ги спира? На какво основание? Че искат да върнат достъпа до националните богатства на обикновения човек?”
След като си почина от изкачването, махна коланите от ските, настрои автоматите си в режим на спускане и тръгна към Железница. Прехвърчайки през склоновете, разсъждаваше за завръщането си в България през лятото, когато магистратурата му във Виена ще е приключила. Ще му липсват Алпите. Но в усилията си да развива собствения си дом, той намира много повече смисъл, защото има какво да даде от себе си чрез своите умения и знания. Тук Явор има шанса да бъде по-пълноценна, по-вдъхновена, по-борбена личност.
За изкачването на даден връх винаги има поне няколко маршрута. Дори най-лесният и очевиден достъп да е блокиран или затруднен, път винаги ще има. Ако се налага, може да се мине по ръба.