В билото на планината се открояваше ниска къщурка с тъмночервен покрив. Там едно младо семейство открило начин да се възползва от големия туристически поток, който се събираше в местността, за да се наслади на все още непокътнатата природа. Този малък семеен бизнес не бил толкова доходоносен, колкото младото семейство очаквало, но всеки път когато туристическия сезон започвал и вълните от туристи прииждали, те били неимоверно щастливи. Не заради приходите, а заради ежедневния контакт с хора, който им доставял нужното щастие, за да се задържат там още дълги години. Тези години обаче изминали и жената се разболяла, малко след което починала. Мъжът бил съкрушен от факта, че любимия му човек вече няма да може да се радва на тълпите преминаващи всеки ден през тяхната малка хижа. Хижата, все още получавала същото внимание, но мъжа не бил същият, той отслабнал значително и усмивката, която преди не можела да бъде изтрита от лицето му, изчезнала. След като още няколко сезона преминали, мъжът също умрял и поради липсата на наследници, къщата била оставена на произвола на съдбата.
Тази история аз и двама мои приятели научихме при похода ни към върха от преминаващи, които срещнахме при изоставената хижа. Тъмночервеният покрив бе поддал, но стените все още държаха. Дълго обсъждахме тази трагична история и аз дадох идеята да закупим къщата, да я закърпим и да възобновим дейността ѝ. След приключването на похода осъществихме тази идея. Къщата бе в ужасно състояние, но с общи средства я върнахме в приличен вид, готов да привлича нови гости. Всеки от нас искаше да управлява и дълго време не стигахме до разбирателство. В крайна сметка се разбрахме, че на всеки три години управителя на хижата ще се сменя. Никой не искаше да бъде първият, заради очаквания нисък интерес. В крайна сметка най-големия бе избран за пръв управител на новата стара хижа.
В началото интереса наистина бе слаб, но впоследствие хижата започна да възвръща интереса на минаващите. Първите две години минаха неусетно и управителя се хвалеше с невиждания интерес. Последната година нещата се обърнаха наопаки, в местността имаше страшни снежни виелици и преспите покриваха цялата къща . За нещастие приятелят ни бе вътре и дълго време бе затворен без отопление, вода и храна и когато спасителния екип пристигна той само констатира смъртта на другаря ни. Сега бе ред на втория да поеме длъжността на управител на хижата. Най-малкият от нас реши, че той желае да е следващия.
При него интересът бе висок и отново първите две години бяха успешни. Преди обаче третият туристически сезон да започне приятелят ми реши да изкачи върха, който бе виновен за покупката на тази хижа и може би за смъртта на нашия приятел. Смърт която застигна и него, защото лавина не му позволи да се върна в хижата, която отне вече двама от моите приятели.
Когато дойде и моя ред за управление на тази прокълната хижа под върха. Аз реших да я запаля, защото явно този връх желае природата под него да си остане непокътната.