Тази случка се беше скрила някъде из дебрите на паметта ми. Припомни ми я Кали,през 2018-та. Познаваме се покрай йога-та и като се върнах от Индия се видяхме да й разкажа преживявания. Бях за една седмица в Международния Център на Махариши в Биджаури,географския център на Индия. Първите ми думи бяха : „То, няма кой знае какво за разказване… Само ще ти кажа,че в момента в който стъпих в Центъра,ме обхвана една неописуема Безметежност,Хармония и Мир, която продължи до края…. “ Като свърших разказа си, с един небрежен въпрос, Кали ме върна двайсетина години назад във времето. Въпросът беше : “ Добре де, това за първи път ли ти се случва ?!!!“
Трябва да е било някъде през втората половина на август 1991-92-ра година. С Наденка и Дора бяхме на „турненце“ в Рила – 2-3 дни на „Мальовишките езера“, 2-3 дни на „Урдини“ и 2-3 дни на „Седемте езера“.На „Мальовишките“ и „Урдините“ си бяхме само ние, плюс случайно преминаващи туристи.Пекохме се, къпахме се … В ония години не беше забранено…Но,на „Седемте“ попаднахме на Събора на Бялото братство, та се чудехме ще си намерим ли място от другите палатки … Намерихме го, без да го търсим – идеално изравнено и както по всичко личеше – току що освободено … „Специално за нас „!!! Точно приключвахме с установяването, т.е. с разполагането в стана,когато мина някой и ни покани да се присъединим към вечерната беседа. Направихме го от любопитство. Беседата беше чудесна. След нея, един брат, който работел като музикант в тогавашната Западна Германия, изнесе кратък китарен концерт. После две сестри свириха на цигулки.На фона на Свежестта и Спокойствието на Рила, бешe Магическо !!! Имах много интересно съвпадение по време на беседата. Разгорещени от ходенето, не се бяхме сетили да вземем връхни дрехи и нещо за сядане, за да не сме направо върху камъните, та бяхме по тениски и къси панталони. По някое време започна да ми става студено. За да не прекъсвам беседата, си събух маратонките и седнах върху тях. А, когато след няколко минути водещият прочете :“… изуй си обувките, защото земята на която стоиш е Земя Свята …“, много самодоволно ги побутнах и им показах, един вид – видяхте ли, кой е най в час със ситуацията!!!… Аз дотогава си мислех, че хубавите концерти се случват само в зала … И докато още не можех да повярвам,че нещо толкова вълшебно ми се е случило насред планината, отнякъде пристигна една сестра, която направи цялото преживяване на „мат и маскара“ …Започна да крещи :“Какво е това нещо – навсякъде боклуци ?!!! Като че ли не знаете, къде се събират !!! А, едно време, на този хълм е била само палатката на Учителя …“ И все неща в този дух … Усетих как лека-полека в мен започва да се надига възмущение :“Как е възможно да се съсипе такова хубаво нещо ???!!!… Тия, не знаят ли къде да си изхвърлят боклука , след като много преди духовността е чистотата – вътрешна и външна ???!!!…“ А,кавгата продължаваше и негодуванието ми започна да преминава в гняв … И вече не издържах !!! И тъкмо щях да скоча, „да им обърна сергиите“ – нещо извика вниманието ми наляво. Слънцето !!! Като намигане и гигантска усмивка на Незнаен Приятел, на хоризонта зад хребетите !!! Така и не разбрах какво беше прекъснало потока от светлина и ме беше накарало да се обърна натам, но усетих, че слухът ми се изключи и цялото ми същество мигновено се изпълни с необятен,с нищо несравним, ненарушим Мир !!! Вече не чувах свадата. Само виждах, в дясната периферия на зрителното си поле, някакви силуети, движещи се като в абсурден театър на сенките … От гневът ми нямаше и помен… На негово място бяха дошли две изречения :“Мир,вам !!!Моят Мир ви оставям !!!“ В този момент усещах с всяка частица на Цялото Си Същество, Смисъла на тези думи !!! Нещо повече, усещах как неописуем Мир преминава през мен и се предава на всичко и всички около мен :)!!!… Заедно с осъзнаването, че Учението Е Нещо Живо, Истинско,Действено, Трансформиращо !!!…Нещо Отвъд крясъците и суетата на ежедневието… Вече не им се сърдех… Разбирах, че вероятно винаги ще има някой, който не знае къде и как се събират боклуците и някой, който да го учи …Необходими стъпки по Пътя … И дълбоко в себе си Благодарих на всички за преживяването и осъзнаването !!! „МИР,ВАМ !!!“
22.05.2020.