България е като че ли една пъстра палитра разлята върху малък къс
от Земното кълбо….и така са се смесили цветовете и, че е настанало истинско
чудо…А кой е тайнствения художник ще попитате? Няма как да не е някой с божествен
произход! Легендите говорят за бог Перун, който някога живеел на
най-величествената и красива планина. Живеел заедно със своята сестра Перуника.
Тя била омагьосващо красива, но и също толкова трудолюбива. Когато снега
покриел билото на планината тя тъкала платна ден и нощ, а щом пукнела пролет
слизала с тях към пиринските езера да ги избели. Перуника угаснала твърде млада
– хорската мълва така разказва. На гроба й обаче се появило хубаво синьо цвете,
което човека нарекъл на нея – перуника. То цъфти само през месец май – времето,
когато красивата Перуника белела платната си и всички можели да я виждат и да
се радват на хубостта й. С перуниките на Пирин вечно младата богиня възкръсва
за живот всяка пролет.
И днес жените на Пиринския край носят в себе си късче от красотата
и силата – във вените им тече наследството на Перуника. Нима има нещо по-силно
от скалата и по-красиво от рядкото цвете!?
И днес магията на планината може да събуди за живот всеки, който
понечи да се разходи из тези земи и да подиша въздуха, и усети уханието на тревите
там, да чуе песента на Пирина.
В настоящето, когато всеки бърза
нанякъде, когато сме монотонни, роботизирани и безпокойни във всеки наш ден планината
е мястото за бягство и разтуха, за енергия и пробуждане. Тук чуваме мислите си
и слушаме сърцето си. Затова е толкова важно да я съхраним – чиста, девствена и
спокойна….за да остане завинаги извор на сила и мъдрост.