Той стана в 5.
Стопли вода, направи чай. Облече се набързо, взе заредения телефон и приготвената раница и излезе. Днес посоката беше Мальовица. Приятели, кафе, шофиране, Ревю, смях, ЦПШ. Преходът започна.
Качиха се доста бързо, с добро темпо. Имаха опит. Той се сети за лова. Запасите му вече бяха на привършване. От месец не се беше качвал в планината. Трябваше да презареди. По пътеката към върха имаше доста хора – на всякакви възрасти, дори и 2-годишни, носени от бащите си на гръб. Какви късметлийски дечица – случили са на родители – да ги водят на планина, вместо в мола. И ето че беше време да започне ловът. Разминавайки се с всеки човек, той събираше: любов, свежест, живителна сила, бликаща от сърцата на тези планинари! Те бяха почерпили от НЕЯ, бродейки нависоко. Някои дори и не си даваха сметка какво носят. С всяко „Здравейте!”, „Ахой!” и „Лек път!”, което разменяше с тях, той запазваше парченце от НЕЯ в своето сърце. Крадеше, без да бъде крадец. Вземаше по естествен път от благата на природата. Свързваше се без вина. Беше щастлив, че можеше да ловува така, че е открил така спонтанно това умение. Чувстваше себе си някак избран или посветен в това тайнство. Дали имаше и други събирачи като него? Хората бяха услужливи и му споделяха от запасите си, без дори да знаят това. Дори и тези, които бяха крайно изморени и избягали тук горе да се заредят, имаха толкова много от НЕЯ на връщане. Когато се случеше така, че е сам и не среща никого в планината, притихваше някъде и се оставяше в прегръдките на земята. Но някак срещата с хората и зареждането от техните сърца беше по-силно. Беше нужно някой да е видял тази красота, да я е вдишал и попил. Когато човек е свързан с НЕЯ, тя усилваше енергията си. Ако дърво падне в гората и наоколо няма никого, дали ще произведе звук? Той знаеше, че смисълът е в обмена, във взаимодействието, в съзерцанието и новия опит. Затова сме тук – ние, хората.
Седна на тревата зареден. Почувства как сърцето му се отваря и от него се разстила бяла светлина, която озарява всичко наоколо, пречиства и обновява. Легна назад. Видя себе си от птичи поглед, след това от още по-високо. Видя Земята – дома ни. Вдиша дълбоко. Издиша. И благодари.
