Под върха на Монблан
Това е едно мистично преживяване,което и досега не можем да си го обясним с моята приятелка Жизел,с която тръгнахме да покоряваме върха Монблан.
-Слушайте ме внимателно всички! Ще минем по билото на върха Мон Моди,защото този маршрут е популярен и по-безопасен!-викна водачът ни Франсоа,който беше превеждал много катерачи досега и продължи:-Както знаете,Монблан се разпростира в части от Франция,Италия и Швейцария!
В този момент палавницата Жизел възкликна самоуверено:
-Вече съм катерила по този маршрут.Това е все едно да се разходиш по Шан-з-ализе!
-Като гледам колко много сняг има и продължава да вали,дали ще успеем?-запита я приятелката й Колиз.
-Снегът е добре дошъл за най-дългата писта над Шамони!А ти се дръж за мене и не се бой,мила!
когато навлязоха в един малък каньон,водачът Франсоа ги предупреди:
-Катерете се след мен и не се отклонявайте от маршрута,защото в дясно и ляво има голяма опастност от лавини!
-На баба ти хвърчилото!-промърмори Жизел и се обърна към приятелката си:
-Следвай ме,знам по-кратък маршрут и ще пристигнем първи по върха Мон Моди!-и тя мина вдясно и почна да катери по едно възвишение.След миг колебание Колиз мълчаливо я последва.Двете бяха с пълно оборудване и носеха ските си в ръце.Преодоляха възвишението и навлязоха сред огромни канари,които ги скриха от основната група.
-Нали ти казах,приятелко,след стотина метра ще качим върха Мон Моди.Оттам до подножието на Монблан не е далеч.Представи си учудването на Франсоа,когато ни види,че сме пристигнали първи!Ойларипи,Ойларипи!-внезапно изкрещя тя от радост покскачайки възторжено.Съвсем неочаквано се остро бучене и гроход,който приближаваше.
-По дяволите!-изтръгна се от Жизел и тя хвърляйки ските изкрещя:-Следвай ме бързо,на двасетина мятра в дясно има малка пещера,бягай натам!
Колиз заби ските в снега и уплашена последва Жизел,като бягаща от лъв газела.Стигнаха пещерата и бързо се промъкнаха през тесния отвор.Едва бяха влезли когато чуха мощен гроход,пещерата се разлюля и над тях премина лавината.Миг след това всичко потъна в мрак.
Почти час двете жени стояха прегърнати треперащи от страх.По едно време Жизел се опомни и прошепна:
-Извади фенерчетата!
Когато осветиха пещерата,видяха,че входът й беше затрупан.
-Какво ще правим сега,Жизел?-с тревога,все още трепереща,запита Колиз.
-Ще звъннем на спасителната служба!-и тя извади телефона.-По дяволите,няма обхват!
-тогава да проверим дали няма друг изход,ако не,ще копаем,защото никой не знае,че сме тук!-предложи приятелката й.
Тръгнаха да търсят изход и след двайсетина метра видяха,че пещерата се разделя на два тунела.
-Първо по левия да проверим!-предложи Жизел и навлезе в него.След десетина метра тунелът се оказа запушен от срутила се скала.
-Хайде да проверим другия ръкав!-предложи Жизел.
-Много съм уморена,да отморим малко,а?
-Добре,да разпънем спалните чували!
От умора и двете се унесоха в здрав сън.Колко бяха спали,не можеха да преценят,но Жизел погледна телефона и възкликна:
-Цели дванадесет часа сме спали!Да вървим по десния тунел и дано имаме късмет!
Навлязоха в тунела и след десетина метра фенерчето на Колиз угасна.
-Върви след мен и внимавай!-предупреди я Жизел и бавно продължи напред.След двайсетина метра първо усетиха студен въздух после просветна.Видяха една лисича дупка и зарадвани се устремиха натам.
-Да опитаме с ледокопите да разширим тази дупка!-подхвърли Жизел и свали раницата от гърба си.Колиз я последва.Почвата беше замръзнала и едва се ронеше,но двете упорито продължиха да копаят.Вече се здрачаваше когато Жизел подаде глава навън,огледа се и после се прибра казвайки:
-Вече нищо не се вижда навън,затова разпъай чувала!Утре,в зори,ще започнем катеренето към Монблан!
На другата сутрин Жизел викна:
-Ставай,поспаланке!Събирай оборудването и да тръгваме!
Двете се промъкнаха през тесния отвор и излязоха на малка площатка.Погледнаха нагоре.Върхът беше обвит в гъсти облаци,но времето беше меко.Жизел заби една клема,сложиха осигурителното въже и почнаха бавно да катерят канарата.
Вече бяха на половината път когато неочаквано излезе бурен вятър и заваля остър,бръснещ,сняг,който ги заудря полезнено в лицата.И двете не бяха сложили очилата.Оставаха десетина метра когато неочаквано едно от въжетата се скъса и Колиз увисна само на осигурителното въже,а бурята се развихри с пълна мощ.Вятърът засвири и почна да премята Колиз,която уплашена се разкрещя:
-Помощ,Помощ!
-Споко,мила,ето ти ново въже!-викна Жизел и спусна въжето.Колиз го закачи на колана си.Продължиха катеренето,но сякаш разгневиха дявола,защото бурята ги връхлетя с още по-голяма сила.Жизел се опита да забие нова клема когато по горната клема неочаквано се разклати и отскочи от скалата преди Жизел да подсигури второ осигурително въже.Двете катерачки полетяха в пропаста.
-Мъртви сме!-изкрещяха и двете в неуписуем ужас.Крещейки ужасяващо,затворили очи,продължиха да падат.Неочаквано по скоро усетиха,отколкото видяха,как някаква сила спря бясното им падане в пропаста.Колиз първа отвори очи и още по смаена съзря,сред пелената от сняг,две странни,крилати,същества,които ги държаха и спускаха плавно към земята.От ужас тя отчаяно изкрещя.Едва сега Жизел отвори очи и се готвеше да запита приятелката си защо крещи когато и тя ги видя.Отвори уста,но оттам излезе само някакво хриптене.Странните крилати същества внимателно ги оставиха до една канара и о после отлетяха към снежното небе.
Мина почти час когато най сетне Жизел проговори:
-Какво беше това,Колиз?Халюцинации ли имаме и защо сме живи!
-Незнам,Жизел,но мисля,че те бяха добрите ангели,защото ни спасиха!
Най-после двете се изправиха,огледа и после бавно продължиха да се спускат надолу,по вече познатия път към базов лагер едно.Посрещнаха ги група спасители,които изненадано възкликнаха:
-Невероятно!Вие сте живи,а ние три дена ви издирвахме под лавината!
-Франсоа не ви ли каза!
-Франсоа и останалите дванадесет човека загинаха под най-мощната лавина падала някога в този район!
Колиз се готвеше да сподели за странните ангели,които го спасиха,но Жизел рязко я дръпна и подхвърли:
-Ние успяхме да се скрием в една малка пещера над билото на Мон Моди,затова оцеляхме!
-Но ние претърсихме пещерата!-озадачен отвърна един от спасителите.После допълни:
-Няма значение,нали сте живи!