Не… не искам да го казвам. Дори не искам да го мисля. Но тези чувства бликат като водопад от душата ми. Любовта към планината е една от най-силните в живота ми. Така истинска, чиста и непорочна. Тя ме държи силно в прегръдката си!
Няма планинско кътче, което съм видяла с очите си, и да не съм обикнала дълбоко. Будя се сутрин с тази любов. Поглеждам през прозореца на малкият ни апартамент от княжеската ни семейна къща към Витоша. Тя е пред мен! Все там, но всеки ден различна.
Изпълнена и не търпелива през пролетта, пробуждайки се в новият живот. Носейки надежда и хармония в многоцветният пейзаж. Пухкаво зелена през лятото, със своето жарко слънце по върховете. Но готова да приюти всеки буреносен облак,и всяка капка жадува дъжд. Ех… есента – килим от меки цветове. Тъй нежно галещи окото. Подканващи към хармония и уют. Зимата величествено-романтична, и царствен корона от кристална чистота. Вярвам, че съм късметлийка, всеки ден да е пред мен, със своите невероятни красоти.
Вечер отново заспивам с тази любов!
-Благодарност към Бог и Планината, че ни е посрещнала и изпратила живи и здрави.
-Радост към успешно преминал преход.
-Желание за нови приключения.
-Мечти и копнеж към необятни красоти.
-Всяка телесна бокла си струва щом душата е щастлива.
Планината е като стар приятел, на който можеш да споделиш всяка тайна. Като родител, чиято врата е винаги отворена за своето дете. Като нова любов – непозната, романтична и желана. Или дългоочаквана рожба-нежна и невинна.
Искам да предам тази любов на моята шест годишна дъщеря. Когато я видя как тича из планинските пътеки. Събира мащерка, глог или други билки с малките си ръчички. Опознава животни и насекоми с любопитни детски очи. Поздравява без свян всеки планинар. Катери каменисти върхове с щастие и гордост. А времето прекарано заедно е истински дар за мен. Въпреки трудните преходи. Часове безпирно вървене под жаркото слънце, буреносен вятър или дъжд. Умората в малкото и нежно тяло. Аз истински вярвам, че ще го постигна!
И когато ми каже“Мамо, липсва ми планината! Липсва ми красивата гледка и твоите сандвичи (много са вкусни). Искам пак да отида!“
Вярвам, че съм на прав път!