Лили весело влетя в стаята на Димитър и подхвърли:
-Любов моя,приети сме в английската експедиция.Ще катерим свещенния връх Кавагебо!
-И кога ще бъде това?-скептично запита той.
-В мейла пише след месец да сме на линия в Лхаса.
Когато слязоха от самолета,ги посрещна представителя от английска страна Френсис Кобот.
-За първи път ли сте в Лхаса?
-Да,знаем само от справочника,че е в Хималайте на река Лхасахъ.
-Имаме десет дни преди да потеглим върха Кавагебо.Ще ви разведа из града и ще ви покажа двореца Потала.Будистите просто го обожават!Надявам се,че носите пълен комплект оборудване.Ако не,в Лхаса има един китайски магазин където продават всичко.Най вече термобельо от мериносова вълна.
-Набавили сме си всичко от България!-отвърна Лили.Беше я срам да каже,че всичко е втора употреба от приятели.
-Тогава ме следвайте.Тук наблизо е хотела и нашата база!Общо с шерпите сме дванайсет човека.Разбрах за вас Лили,че освен английски говорите и китайски,а това е много добре за Тибет,защото нямаме проблеми с китайските власти.Ето го и хотела!Разполагайте се.
Точно в уречения ден,рано сутринта,те поеха с четири високопроходими Ланд Круйзера към подножието на планината.Когато го достигнаха разположиха тук първият базов лагер.Ръководителя Чарлс Прескот им каза:
-Тъй като се очаква буря след два дни,предлагам да изчакаме и тогава да катерим!
Припреният,нетърпелив,българин отвърна:
-Тогава,ако позволите,ние с Лили ще се предвижим и устройм втория базов лагер.
-Ще успеете ли за два дни?
-Разбира се,ние българите винаги успяваме!-самоуверено отвърна той и даде знак на Лили.Нарамили оборудването двамата поеха по една тясна пътека нагоре.Пристигнаха към полунощ на едно малко плато и крайно изтощени разпънаха палатката и си легнаха дори без да хапнат нещо.
На другата сутрин времето беше прекрасно и слънцето припичаше приятно.
-Май прогнозата на Прескот се оказа неточна!Какво ще кажеш,скъпа,дали да не започнем сами катеренето?Ако покорим върха първи,това не само ще ни прослави,а ще натрием носа на приятели и неприятели!
-Не е ли много рисковано,Дими,все пак ще бъдем сами!
Димитър се разсмя,целуна я и каза:
-Без риск няма победа!
-Трябваше да изчакаме шерпа,той сигурно знае кой път е по безопасен!
-Сами ще се оправим,нали сме българи!-самоуверено отвърна Димитър и нарами раницата.Лили го последва,но съмнението продължи да я гложде.
На десетина метра сложиха първата клема за по-сигурна опорна точка.Веднага след това Димитър заби клин за осигурителното въже и бавно продължи по почти отвесната канара.Всичко вървеше добре,но след двайсетина метра започна заледен участък и Димитър погледна към забуления обвит в мъгла връх и извика:
-Крий се,страхливецо,но ние идваме!-и той си припомни какво беше чел за предишните експедиций.Тази през 1987г направила опит да качи върха,но поради ужасното лошо време през юли се отказали.През 1991г. японци и китайци направили опит да минат откъм северната страна,но попаднали на лавина и загинали.Шерпът Гнуро ги беше предупредил,че това е свещен връх на боговете и те едва ли ще допуснат човешки крак в своите владения.Той си спомни,че такива слухове се носеха и за Кайлаш-още един непокорен връх.
-Но ние ще покорим Кавагебо!-викна той и продължи да катери следван от Лили.
Вече бяха преполовили пътя към върха,когато съвсем ненадейно се изви остра буря със силен вятър и от безоблачното небе заваля сняг.Димитър заби нов клин и достигна до една козирка и се качи на нея.Внезапен силен порив на вятъра и бръснещ снеговалеж връхлетяха и едва не отнесоха Лили.Тя успя да се прилепи до скалата мъчейки се да преодолее козирката,но едно от въжетата се скъса,протъркано от сотрите зъбери на скалата и тя увисна само на помощното въже над пропаста.Димитър веднага и подхвърли второ въже и надвика фученето на вятъра:
-Вържи се и дай три метра в дясно.Там скалата е стъпаловидна и лесно ще се добереш до мен.И той заби нов клин и сложи още едно допълнително въже.В това време патньорката му успя да се добере до тясната площадка.Процепът се оказа пещера и Димитър светна с фенерчето и влезе навътре следван от Лили.Вътре пещерата беше обвита в лед и на десетина метра имаше огромна купчина сняг.Явно на върха имаше процеп откъдето бурята навяваше сняг.
-Да изчакаме да премине бурята и после ще продължим!-предложи Лили.Чувайки фученето на бурята Димитър се съгласи,но каза:
-Утре,рано,ще продължим да катерим,защото имаме само трийсетина метра до върха и победата.Всички вестници ще пишат за нас.Първите покорили върха са българи!
Познавайки го Лили се съгласи.
-Добре,нека да хапнем и отморим,а утре ще продължим да катерим!-и те приготвиха спалните чували без да свалят осигурителното въже помежду си.
Вече спяха дълбок сън когато съвсем неочаквано планината се разтресе и двамата катерачи подскочиха уплашено.
-Земетресение!-извика Лили и преди Димитър да каже нещо втори трус разчупи под тях леда и те полетяха в пропаста.Димитър успя да докопа пикела,но не успя да го забие в ледената стена.И на двамата им се мярна мисълта:“Това е краят!“-и те изпаднаха в безсъзнание.
Лили първа се свести и не повярва на очите си.Беше жива.Огледа се и видя на два метра Димитър.Изпълзя от спалния чувал и го разтърси.
-Хайде,събуди се!Ние сме живи!Време е да се връщаме!
Димитър отвори очи и се огледа.
-Неразбирам,как се озовахме тук,долу!А бяхме на тридесет метра от върха!Сега никой няма да ни повярва,че сме катерили тук!
-Не е нужно,щом сме живи!-засмя се Лили и го целуна.Като на сън те се спуснаха към базов лагер едно,но там нямаше никой от експедицията.Качиха се на Ланд Круйзера и поеха към Лхаса.
Посрещна ги шерпа и каза тъжната новина:
-Всички от експедицията загинаха в лавина,а вие как оцеляхте?

-Само боговете могат да кажат това!-тъжно отвърна Димитър.После ненадейно каза:
-Сега си тръгваме победени,но ние пак ще се върнем на върха ,Кавагебо!