На Ганка хич не й вървеше с планинските разходки. Затова пък на морето се чувстваше както се казва в свои води. Като жена ме ревнува планината и бърза да ме прогони, а морето само прегръща, целува все едно страстен мъж, мислеше си чернокосото момиче, докато стягаше раницата си. Винаги беше пълен карък при подобни разходки, но как да откаже. Най-добрият приятел на шефа й ги покани на тиймбилдинг. Въпросът й беше поставен съвсем ребром – или тръгвай или си събирай нещата… Тя трето поколение графичен дизайнер въобще не мислеше за напускане.      Работата беше нейният живот. Раницата почти беше готова и сияеше тумбеста и червена на стола, само да протегнеш ръка и да я вземеш…

Момичето сбърчи вежди и се отпусна отстрани на леглото. Притвори очи и пред нея се занизаха смешните и нелепи случки от всичките й досегашни планински пътешествия. Естествено смешни можеха да бъдат само за другите. На нея направо й се ревеше когато ставаше нещо такова. Още като дете планината някак не я прие. Направи опит да я сплаши и откаже завинаги като още на първата почивка на хижа с родителите й – Ганка на косъм се размина със смъртта като падна с все сила на земята от една желязна люлка отпред, на която всяка вечер всички деца прави се люлееха. Изпадна в безсъзнание и добре, че беше така, че масивната люлка щеше да отнесе крехката й главица…

Ганка потръпна при спомена и мислите й скочиха директно в първия летен лагер на планина.    От училищния хор ги пратиха в някакво село от тези дето бяха по двойки – Горно и Долно. Лагерът беше в Долно нещо си, но тя не го помнеше. Не искаше изобщо да пее, защото ръководителката на хора си беше чиста проба злоба. Но пък им беше класна и нямаше как. После що връзки употреби, за да успее да се отпише. Г-жа Димитрова така й не я пускаше – Пеела хубаво, не можело да напуска. Чак на третия опит с помощта на родителите си успя да се отпише.

Спалното помещение на този лагер незнайно защо все й излизаше в съзнанието като слушаше разкази за духове след години, макар че тогава никой не беше разказвал. В една стая бяха събрани леглата може би на близо петнайсет-двайсет момичета.

Последната вечер имаше художествена самодейност. Ганка се преобрази на Снежанка с мекичката си небесносиня чужбинска нощница, подарена й от роднини. По онуй време дрехите с хубава материя и цвят бяха все още дефицитни, та затова почти всички момичета й завиждаха, докато тя се фръцкаше по сцената и мекия плат се стелеше след нея. Иначе представянето й не беше нищо особено – „Здравейте, познахте ли коя съм? А, къде са ми джуджетата?“, някаква глупост от такъв род.

Имаше и един спомен за празнуване на Нова година на планина с родителите и приятелско семейство. Жената от другото семейство дали защото беше съпруга на военен и избиваше комплекси или просто си беше проклета, настояваше нон-стоп всички да се пързалят с шейни и найлони по снега. Ганка с официалните си тънички дрехи въобще не хареса идеята. Ръцете й се вкочаниха, а онази я нарече глезла.

Много години по-късно, по време на една страстна любов, Ганка все пак прегърна идеята за планина, но компромисно реши да се поглези в хижа, повече тип хотел с всякакви екстри – камина с парно, ресторант, процедури. Тръгнаха една есенна събота с гаджето, заредени с много любов и пари, ягоди и спрей със сметана… Е, да, ама не!

Отново каръкът на Ганка проработи и хижата се оказа затворена за профилактика два дни. Решиха да пробват другите хижи в околността. Тук там питаха да им препоръчат. Изпратиха ги по-нагоре на друга хижа – частна била, много хубава…

Качиха се с колата смело и безотговорно, колко й трябва на една любов. Горе в планината заваля дебел сняг изненадващо, огромен сняг – нищо, че беше още едва октомври-ноември и долу в градовете нямаше и намек за подобно нещо. Стаите се оказаха кутийки с две железни легла и малка електрическа печка, работеща нон стоп – явно това беше екстрата. Едно скромно прозорче едва се показваше в дъното. Нямаше значение, бяха щастливи! Привечер нова изненада се стовари на влюбените им глави – нямаше ресторант в сградата, нито пък магазин.

Широката кухня на партера беше оборудвана с всякакъв род глезотии от сорта на печки, скари, барбекюта, тенджери, тигани и чинии… Само дето храна нямаше… То вярно, че любовта също храни, но при мисълта да останат 48 часа до понеделник само на ягоди, сметана и вода от чешмата, направо ги втресе. Решиха да пробват с един преход до съседна хижа на около двайсетина минути пеша в снега, където сервирали готвено.

Ганка помнеше как вървеше на смрачаване край едни огромни заснежени борове и продължаваше да се сипе едър сняг, чуваха се разни животни, а тя се чувстваше съвсем като Малечка. В съседната хижа имаше само две останали неща в менюто – претоплена супа и омлет яйца. Изядоха ги все едно никога не са виждали.

На връщане преходът беше още по-труден, защото почти се беше стъмнило… Цяла нощ един клас тийнейджъри вилня из хижата – пяха, чупиха чаши и на сутринта чак ги посрещнаха с кървясали очи и с наздравици в коридора. Ганка и любовта й единодушно решиха, че няма да чакат до понеделник, а направо се прибират и ще се разхождат другаде. Учениците и другите гости на хижата също полека се разотидоха в неделния ден.

Ганка тогава не знаеше, че ги чака нов екшън. Колата беше замръзнала. Никакъв шанс за потегляне, дори и с бутането от хижаря след непредвидливо сложената вечерта ръчна спирачка и натрупалия на камари сняг… Двамата копаха с ръце снега около гумите докато ръцете им не премръзнаха, но не и не, а взе отново да се мръква… Накрая всичките пари отидоха за един трактор на пътна помощ, дето хижаря извика по радиостанцията да ги изтегли, че и мобилните телефони нямаха там обхват. Ганка скочи от леглото да се раздвижи, че ръката й, на която се беше облегнала, малко се схвана. Хвърли поглед на стрелките на часовника, сякаш едва се влачеха, имаше още 30-40 минути, докато дойдат да я вземат колегите с колата. Любовта, какво ли не правим за нея! Пред очите на момичето се появи картина пак в планина, с друг мъж. Студентски години компанията беше решила да отпразнува нещо си в хижа край Плачковци. Нали беше горещо августовско лято, Ганка смело реши, че нищо не пречи да отиде след морската си почивка и там. Метна се смело на влака с един сак с къси рокли, обувки с токчета и чехли за банята. Какво друго й трябваше, за да впечатли гаджето. Предвидливо се беше осведомила предварително, че храна има в хижата. Вечерта като се появи край лагерния огън само по потниче и къса пола със сандали на бос крак, цялата женска компания я облече. Една й даде панталони, друга – блуза, яке, трета – хавлиени чорапи, които нахлузи бързо заедно с чехлите за баня, че нямаше как да станат със сандалите… Досущ като сираче се почувства.

На следващия ден Ганка скромно си мислеше, че премеждията й са преминали вече когато цялата група вкупом реши да се разходи край рекичката и да се качи на някакво било. Сандалите й бяха с тънички токчета и беше абсурд да скача с тях по речните камъни, така че чехлите за баня влязоха в употреба пак. Вероятно вече цялата компания я смяташе за малоумна… Ганка тръсна ядосано глава при спомена и съзнанието й се зарея моментално на другаде… Остър клаксон се чу откъм улицата и прекъсна мислите й. Колата беше долу й я чакаше. Момичето огледа стаята бързо, грабна тумбестата раница и хукна навън…