Февруари 2019, 7 без 15 PM – в офиса сме останали аз и Краси (началникът). Цъкаме си мини баскетбол. Хаху-хихи. Разказвам му за Матерхорн. Красив връх. Всеки го знае. Мечтая да го кАча. Мечтая да се кача горе. Шефът е умен. Затова е шеф. Веднага предлага идея мечтата да стане реалност. „Ще спазарим фирмата да стане спонсор. Ще го използват за реклама.Фимата на върха“. Толкова ми трябва и на мен. Бедната душица. Прибирам се. Не мога да спя. Мисля го. Как се пита такова нещо. Нямам гащи да питам. Викам си, какво толкова ще загубя?Ще питам. Отивам да питам. Уговарям среща с Ваня – Директорката на българския офис. Видяхме се – каза ще видим. Не я познавам, ще видим е ясно….. Минава месец. Ваня пристига при мен. Дърпа ме настрана. И Ще видим се превърна в ДА. Шефът имаше пръст в цялата работа. Казал е две три думи за мен. Какво да го прая. Пич. Работата е опечена. Всичко хубаво, ами сега? Прибирам се. Разказвам на жената. Не вярва. Пак и разказвам. Притеснява се за мен. Обича ме. И аз я обичам. Каквото и да е винаги се връщам при нея. Така е в любовта, обещавам да се върна жив и цял. Иначе ще ме убие.
Добре де, АМИ СЕГА?
Сам не може. Трябва партньор. Мисля, кой е най-добрия? Сашо ще е. Мъдър човек. С две приказки се разбираме. Пак и се смеем на едни и същи тъпотии. Така трябва, да си имаш другар във всяка глупост. Затова жените живеят повече от мъжете. Избягват простотиите, от които се мре. Хубаво. Дали ще е навит? Ще го питам. Нави се. Давай да тренираме здраво. Ама КОГААА? Семейство. Работа. Деца. Как? Всяка свободна минуте ще се позлва за тренировки. Техника. Сила. Издръжливост. Катерене. Бягане. Денивелация. Копитото. Литри вода се новят на гръб. Колело. Преди изгрев. След Залез. В полунощ. В дъжд. Каквото такова. Тренираме. Кеф. Изморени. Спали. Не спали. Винаги след времето със семеиството. Голямата мечта винаги е на първо място. И Винаги всичко е с усмивка.
Мина пролетта. Дойде лятото. Стана време. Девети Август. Остава един ден. на Десети в 4:00 е стартът. Палим. Гасим. Пак палим и тръгваме. 1600 км. На газ. Не на бензин. Балкански Хибрид-Дар Божии за бедните алпинсти. Хаху-Хихи. Мноо смешно. Разполовихме пътя. Трябва да спим. Сашо намира някаква поляна в Словения. Ядем и Спим. Много приятна държава. Продължаваме към Цермат. Там е Матернорн. Ще го мъчим от Швейцария. Защото съм слабак. Коравите го качват от Италия. По-високо от Мусала не знам. На 12-ти, следобед стигаме Таш. Там ще спим. До Цермат има 6 км. Ама не може с нашия хибирид. Само с Електричка. Нямаме. Настаняваме се. Вали. Ще вали 3 дни. Върхът е в облаци. Не се вижда. Там е. Купуваме си храна. Побеляваме на касата. 12 франка за едно парче сланина. Събрах границите. Лошо ми е. Цени като Нова Година във Велинград. Нищо. От спонсорът са. Вечеряхме. Спахме. На сутринта на разузнаване в Цермат. И без това вали. В дома на гидовете не дават информация на Селяндури. Селяндури ама от Балканите. Намерихме друг информационен център. Прогнозата е точна. Сряда 16-ти ще е денят . Има прозорец. Играем. Дойде моментът. На лифта сме. Още връх няма. Мъгла. Дъжд. Слизаме на 2800м.н.в. Показа се. Идеалната пирамида. Тънък и дълъг. Шоколадче. Ченето ми пада долу. Май трябваше, все пак кафеви гащи. Навсякъде около нас остри върхове. Ръбове. Ръбове. Ръбове. Мечта. Красота. Ах… Очите са пълни. Стигаме Хижа Хьорнли. 3900м.н.в. Матерхорн пак се загуби. Тук някъде почва и едноимения ръб. Връзваме се. Каски. Инвентар. Първите метри са вертикални. После се ходи. И ние си ходим. Внимаваме, закаче примки. Като по учебник. Сашо е сериозен. Няма вече Хаху-Хихи. Катерим се вече. Времето е кофти. Няма хора. Днес да стигнем заслона. Там ще решим после какво. Пътека няма. Много лесно се губиш. Сашо има трак. Навигира ни до метъра. Не се лутаме. Движим стегнато и умно. Минава час. Връх не се открива. Мъгла, тук там пада някой камък. Добре сме. Спокойни и стабилни. 1 без 10 на обед. Подава се по вертикалата барака. Барака-Заслон. Очите ни светват. Кефим се. Има „мегдан“ да успеем. В заслона инвентар и руска шуба. Имало е хора. Анализираме. Тръгнали са нагоре. Минали са, оставили са каквото не им трябва. Да са леки към върха.
Пак анализираме. Да седнем да ядем. На мен почва да ми става тежко. Стомах. Глава. Аклиматизацията на Мусала..Тц. Никаква аклиматизация. Не е добре. Анализираме пак. Ще чакаме руснаците да слязат. Да кажат какво е положението. 3 Дена валя. Горе ще да е било сняг. Не е гот. Почиваме си. Камбаните звънят. В главата ми е камбанария. Височината ме хвана. Ще мине. Ама КОГААА. Чакаме руснаците да докладват за условията нагоре. Ако слязат… в 3 и 30 сутринта се хлопа. Влизат измръзнали. Качи ли са го. 14 часа от заслона и обратно. Хмм. Обикновено е около 5. Лед и сняг. Лед по въжетата. Много нов сняг по ръба. Силен вятър. Събрахме всички фактори на масата. Fight another day. Слизаме надолу по изгрв. Сега да се насладим на гледката. Изчисти го горе.Пълнолуние. Долу мъгла. Гледаш и ревеш. Насладих му се. На сутринта отпрашихме надолу. Тук рапелче. Там рапелче. В 1 на обед сме в Цермат. Леко разочаровани, гладни и жадни. Аклиматизирани. Ще ядем. И ще пием. На Скъпо. Поръчахме и бира. 5 месеца никаква бира. Колко да я искаме? Душата си я иска. Има, няма връх, бира има. Звъним. Пишем. Живи сме. Връх няма. Мълчание. Важното, е че сте живи. Човеците са важни. Няма да избяга връо‘. Излитаме с 200 от Цермат. Много скъпо, Тонии, много. Взехме шоколад и право към Италия. Четвъртък е. 17-ти Август. Имаме още 2 дена. Хммм. Аклиматизирани сме. Какво има наоколо? Някой Ръб? Лискам? Красив е – направо да откършиш от него! Давай. Ще го мъчим. Прогнозата е чудна. Утре сме на хижата под Лискам. Решихме го, една минута по-късно, след дълбок анализ. Спим по средата на трасето. Някъде в Италия. Красив хълм. Палатката гледа към огедално езеро. Красота. Смирение. Тишина. Сашо Готви гювеч с пръжки. Чуват се само пръжките. Много е добър.
Ставаме рано. Нагласени. Некъпани. Продължаваме. В 12:00 сме в Стафал на Лифта. Хаху-Хихи. Радваме на стадото под лифта. Безгрижно си пасе. Басси кефа. Слънчево е. Доволни сме някакси. 3:00 следобед сме на хижата. Кунтино ди Села – 3600м.н.в. Приятен преход. Хубава хижа. Цени като за нас. Прекрасна гледка и изходна точка към Траверса. Гледаме го на залез. Ще стане ли. Хмм? Срещаме българска група на вечеря. Водачът им се съмнява в нас. Не повярва, че вчера сутринта сме били на Солвей. Рибки сме. Няма да ни се получи. Имало ледена стена 45 градуса на захода към ръба. За ледено. Ще се копа. Нямаме цеви. Ауч. Анализаме със Сашо. Ще проверим на място. Спим. Хижата е супер. Спи се някак уютно. Ставаме в 4 и 30. Заредени. Аклиматизирани. В най-добрата си форма. Кръгла. Ама форма. В 5:00 сме в котките. Пред нас има свръзка от трима. Двама корави. Третия Хммм. Добре се движат. Ще движим зад тях. Казаха да позлваме техните цеви на стената. Ще видим. Стигаме стената. Сашо-мъдрият ме пуска отпред. Да ме следи. Аз миличкия, драпам по леда. Две котки и един пикел. Тъп опред като мен. Ама пикел. Копа си. Добре съм. Цялото ми тяло се кефи. Няма помисли за кафеви гащи. Въпреки ситуацията. Поглеждам долу в дясно. Сашо и той е добре. Сериозен и стабилен. Кон да го такова на тоя лед, няма да мръдне! Толкова е стабилен. Забива кирката с грация. Някак грациозно стои на фона на изгрева. Минахме стената. Спряхме малко. Аз целият трепяря. Адреналин. Изкефих се много. АМА МНОГО. На ръба сме. Екшън камери се пускат вече. Гледки. Мамсиджейс от двете страни. Ау, какъв клип се задава. Мълча си. Не издавам колко ми е хубаво. Нека първо слезем цели. И сами. Без хеликопети, моля. Така сме си свикнали в България. Какво да правиш. На Източен Лискам сме. По-малкия. 4400м.н.в. някъде. От тук е само ръб до големия брат. Два километра по идеален бръснач. Твърд. Стабилен. Ама ръб. Не другото. Котките хапят. Снежеча хрупа. Ние си дефилираме елегантно със Сашко. От ляво Швейцария. От дясно Италия. Отпред големия Лискам. Вика ни. Кани ни. Ослушва се. Там сме. Малко над 4500м. На върха сме. Оглеждаме се. Прегръщаме се. Щастливи. Пусна ни. Имаме си връхче. И айде .Селфи тук. Селфи там. Най-накрая изкарахме байрака на Фирмата. Да го одуха малко вятъра. За какво сме го взели. 5 минутки слава и слезназме от запад. Цялата работа приключи в 10 и 30 след закуска. 5 часа по траверса. 5 уникални часа.
Слезнахме, хапхаме, пийнахме и отпрашихме за България да разказваме.