Събуждам се. Размърдвам се в уютния спален чувал. Подавам си носа навън и надушвам резлив студ. Надзъртам с едно око. Виждам как звезда се отронва от натежалото августовско небе и след миг се стопява. Чувам шума на вятъра в клоните на родопската гора.
Обръщам се на другия хълбок и опитвам да заспя отново. Но усещам, че нещо важно ще се случи, а аз ще го пропусна. И това не ми дава мира. Отново поглеждам към небето и забелязвам, че докато съм се въртяла, звездите са избледнели. Изскачам от чувала, потрепервам от хладния утринен въздух, нахлузвам дрехите, обувките, стягам връзките и навлизам в гората.
Тръгвам по стръмната пътека, която едва светлее в тъмнината. Тя е покрита със ситни камъчета и краката ми се плъзгат надолу. Посягам за помощ към висок бор и той сякаш ме избутва нагоре. Там ме поема друг, после трети и така до края на гората. Стигам сипей. Нагазвам в него и продължавам. Отново стигам стръмна гора. Тук леските ми подават клони-ръце и ми помагат.
Изведнъж пътеката се стеснява и почти се губи. Отляво чернее бездна, отдясно се издига отвесна скала. Разтварям ръце и прегръщам скалата, допирам гореща буза до нея и стъпка по стъпка се промъквам нататък. Няколко камъчета се отронват изпод обувките ми и дълго трополят надолу в пропастта.
Пътеката пак се разширява. Обръщам лице напред и виждам планината да разтваря недрата си пред мен. Влизам и се стопявам в непрогледния мрак. Вървя уверено – някой ме води. Чувам как стъпките ми ехтят в сводовете на пещерата.
Отново излизам под небето. То става все по-светло. Не изпускам пътеката, следвам я през старата гора. Дърветата са само силуети, но усещам дъха им. Прескачам дънера на рухнал от старост бор.
И ето, излизам на билото. Едно дърво протяга изсъхнали клони над пропастта. Протягам и аз разперена длан. Краката ми се сливат със скалата. Вятърът се мушва в дрехите ми, заплита се в косата ми. Поглеждам на изток и първите лъчи на слънцето се разтопяват в очите ми. И планината ме прегръща.
А долу, край реката, все още е нощ. По пътя забързано върви ранобуден селянин и не вижда как горе на билото изгряващото слънце превръща в злато косите на едно момиче.