Утрото се спускаше бавно над планинските върхове. Белотата на снега искреше като паднали елмази, слънцето показваше своите лъчи и те чертаеха отблясъци по заснежените склонове. Нежни диамантени камъчета, пръснати по необятния скален масив, като завивка. Прескачаха се игриво, а тишина и покой обгръщаха пространството. Ледени огромни висулки стояха приказно и някак леко призрачно, спускайки се величествено от скалистите хълмове. В тази необятна тишина имаше нещо необикновено, и така тайнствено. Алпинистът се изкачваше бавно, но сигурен в желанието си да стане едно цяло с планината, да се слее с нейната душа, да задиша с нейния ритъм. С всяка стъпка нагоре, тя ставаше негова любима, почти като жена близка на сърцето му. Направо се любеше страстно с нейните непредвидими скални извивки, но точно това го привличаше неудържимо, своенаравния характер на планината и силата, която притежаваше, също като красива непредказуема жена.
Атанас знаеше, че го очакват още много върхове, които ще покори, но сега си проправяше пътека към върха на тюркоазената богиня. Нощем на лагерите, когато затвореше очи, богинята идваше до него, облечена в синя дантелена ефирна рокля, толкова ефирна, че едва можеше да се докосне и усети с пръсти, с дълги кафяво- червеникави коси, които се спускаха меко върху раменете ѝ, обгръщаше с ръце главата му, а чупливите ѝ кичури го галеха непослушно по лицето, целуваше го по челото, като му даваше благословията и благоволението си. Посещаваше го безшумно, не можеше да чуе стъпките ѝ, но винаги я усещаше, дори понякога беше невидима за очите му. Беше една магия, която го следваше и покоряваше, неусетно се превръщаше във вярна пазителка на неговите сънища, чувства и мисли, негова изповедница. Никога не го оставяше и го следваше невидимо, даже когато той не знаеше за нейното присъствие. Когато продължаваше да се изкачва, Атанас вдишваше заскрежения ѝ аромат, по-силен от парфюм, дори неволно го притегляше в обятията си с неописуемо вълшебство. Оставаше по устните му, полепваше като бял сладникав крем в споделен миг на близка нежност.
Под стъпките му проскърцваше снежната маса, постепенно тъмната перелина отнемаше от блясъка на диамантените частици, нахвърляни по снега. Бавно закриваше светлата им страна. Атанас се прибра в палатката си, която опъна на един склон и подпря с няколко камъка отстрани, освен че я завърза. Покри се с топло одеало и се опита да заспи. Нощта го покри с тъмната си завивка. Но спането се оказа трудна задача, в себе си чувстваше някакво напрежение, или по скоро вълнение. Завъртя се няколко пъти под одеалото, отметна го и погледна през палатката. Като излезе навън, на небето имаше няколко блещукащи ярки звезди, изглежда и на тях не им се спеше. Вгледа се в светещите им лъчи, този блясък го поведе някъде в потока на мислите му, сещаше се за детето си,което много обичаше и на което посвещаваше почти всеки изкачен връх. Липсваше му. Също така в мислите му изникна образа на жената, която бе обичал, понякога се чудеше защо се разделиха, но такава е била съдбата…
Вътрешно се усмиха, усмивка смесена с радост и тъга, сърцето му някак трепна под пустото тъмно небе, помисли си, че сега иска нещо различно, да, иска любов, която да остане във времето, да побеждава всяко препятствие и да бъде вярна като тюркоазената богиня. Вярваше, че ще я има, че някъде има такава обич само за него. Искаше му се да посвети едно изкачване на жената, която щеше да заслужи неговото уважение и любов, но за сега не съществуваше, беше само пожелание в тази мразовита нощ, отправено към звездите. Единственото нещо, което сякаш му пречеше в това начинание, бе неговото нетърпение. Харесваше му в повечето случаи нещата да стават сравнително бързо. А като цяло жените обикновено не харесват бързината на противоположния пол.
Сети се за едно момиче, което му пишеше стихове, няколко пъти бяха писали, искаше да я види, но тя няколко пъти така и не дойде на неговите лекции, които той организираше. Доста бе разочарован от нея, но в същото време понякога мислите му прескачаха до нейните стихове, но сега не бе момент да продължава да мисли за нея, и като цяло малко ѝ е ядосан, заради това неизпълнено обещание.
Но в този момент, нощта го канеше да се срещне със синята богиня, там отново в съня, който бе така отчайващо далечен.
Въпреки това, след всичките мисли, които пребродиха през главата му, той се прибра в палатката, затвори ципа и този път легна, като наистина трябваше да вземе малко сън. Усети, че му става по-студено от обикновено, температурата падаше доста по това време, беше три след полунощ.
Но причината не бе само тази, тръпка студена и безкрайно нежна, меки устни, които докоснаха върха на челото му отново, цялото му тяло потрепери от сладък екстаз.
Притегляше го в ледената си прегръдка, усещаше я близо да него, вдишваше я, тя го докосваше с едва доловими целувки, ефирни, носещи се във въздуха, привличаше го със смесица от тази въздушна магия и нежен порив, подарени му от света на мистичната сила.
Този път постепенно сънят го унесе, или просто вече умората от дългото изкачване си каза своята дума и го пребори. На сутринта Атанас се чувстваше бодър и зареден с енергия. Слънцето го посрещна, проблясвайки над снежните склонове. Той вдиша свежият въздух, изпълни гърдите си със студената ласка, и закрачи отново напред по скалистия хребет, където времето бе спряло, отмерваха го само звуците на забиващите се котки в дълбоко замръзналия лед, които отекваха с ехо, което се връщаше със същата сила над височината.
Постепенно бе достигнал лагер 3, на височина 7600 метра, върхът бе почти близо. Тръгна оттам към заветната цел. Предстоеше му една трудна част от синята планина. Мястото yellow band беше доста опасен терен, вървеше бавно и забиваше пред себе си пикела със силата с която му е необходима, за да си проправя пътеката, като го отвеждаше право към трона на богинята, която го очакваше гостоприемно.
До тук всичко вървеше добре, въпреки трудностите ги преодоляваше успешно. Почувства стръмната ивица, на която вече стъпваше от скали и полусинкав лед, прозрачни ивици белота, преливащи в синкави мъгливи оттенъци, магична красота, която го заобикаляше. Блясъкът на места се сливаше с нюансите на синьото в строго подредена вълшебна палитра искрящи кристали, от белоснежни отблясъци.
След тази стръмнина се чувстваше така изтощен, но богинята го посрещна завладяваща, и топла в своята снежност. Напълно се беше слял с белоснежното ѝ тяло, а тя му се отдаде със страст, в прегръдката на нейните наклонени и стръмни извивки. Сякаш се любеха и усещаха движенията и настроенията си взаимно.
Извади знамето и го заби триумфирайки в душата си. Обзе го невероятно щастие и една силна любов на вълни се разливаше в сърцето му, което биеше учестено.
Беше на върха, да, на върха! Пореден осемхилядник ! Това не бе обикновен връх, не бе като повечето, магията, която притежаваше го изпълни изцяло, синята Чо Ою.
Богинята го поздрави с ледената си прегръдка, обгръщаше го в обятията си, а той не искаше да се откъсне от нея. Тази любов бе толкова вярна, истинска и много силна, несравнима с друга. Тази любов не изневеряваше, не изискваше, не търсеше нищо в замяна. Тази любов само даваше и изпълваше с благодат всяка клетка на цялото му същество. Магията на богинята, която го приветстваше, нежният шепот на вятъра, който се усилваше, почувства го щипейки го по лицето. Налагаше се да мисли за слизането обратно, колкото и да не му се искаше. Вътрешно в себе си, знаеше, че сърдечната среща с богинята няма да остане последна. Мислено я целуна и тръгна по обратния път. Синята богиня също му отвърна.