Там под връх Амбарица от север, де започва гората, има една китна постройка – планински дом. Любимо място за поколения туристи. Именувана е хижа Амбарица. Спомените връщат лентата години назад, когато хижари бяха Дана и Генчо (бог да го прости). Хижари с главна буква – за пример и почит. Тогава Амбарица бе място пълно с детски смях, зимата влека работеше и скиорите се пързаляха. Кипеше живот. Днес баба Дана е отсреща на Манастира. Посреща всеки престрашил се да отиде и види светата обител. А там е също много красиво.
Там под хижа Амбарица, след Черни Осъм се намира Троян. А в него имаше едно сдружение – туристическо дружество. Отново и то именувано Амбарица. Спомените превъртат напред в по-ново време, когато това дружество стопанисваше хижата. По време, когато това прекрасно място постепенно започна да запада. Големите групи го заобикаляха, децата не го посещаваха. За бракониерските набези още се носят легенди. Днес в Троян се нароиха няколко дружества, все с името Амбарица. За щастие нито едно от тях няма общо с хижата.
По наши дни, там под връх Амбарица, хижа Амбарица някак си оцеля. Появи се една жена, която реши да се пробва. Помня думите на баба Дана – ТЯ е човекът за там. Лично ми ги изрече един ден на Манастира. И аз и повярвах. И май тя не сбърка. И както казах онези от Троян сега съжаляват, че хижата не е тяхна. И завиждат, злобеят. Всъщност тя си е тяхна – на всички Троянци и гости на региона. Един чудесен Планински дом под връх Амбарица.
В най-ново време, там под връх Амбарица, хижа Амбарица е на път отново да бъде въвлечена в нови битки и раздори. Защото Държавата отдава хижата за безвъзмезно ползване на една организация, която без да е вложила стотинка в нея, без да се интересува какво й е състоянието, посещава ли се, развива ли се – иска да печели от нея. Нещо ми се вижда сбъркан този подход. Дали обаче е само това, дали няма други апетити за нея? Времето ще покаже.
Но да се върнем отново горе на билото над хижа Амбарица. Всъщност изкачвайки се нагоре по гърбината на Дълги дял минаваме покрай една скромна паметна плоча, която смразява туриста. 12 човека загиват преди 24 години. Ужас. Липса на опит, неподходяща екипировка или лошото време е довело до тази голяма трагедия? Не. Може би всичко това заедно, но и още нещо. Подценяването на Балкана. Това не е Рила или Пирин, не е толкова високо, лесно се минава – ще кажат незнаещите. А истината е друга. С Балкана шега не бива. Особено зимата, но и не само тогава. Тук времето се разваля за минути, мъглите са често явление, а терена на места е равен и лесно се губи ориентация. И белите стават.
А зимата там горе на връх Амбарица е много красиво. На изток са двата Купена, после Кръстците, Костенурката, Жълтец, Ботев. Все върхове красавци, но трудни за преминаване. Иска се подготовка, опит, екипировка и най-вече планината да те допусне. Ако усетиш, че не те иска – бягай бързо надолу. И тогава оцеляваш. Само, че за оцеляването са нужни още няколко неща, които много помагат. Едно от тях е добра маркировка и най-вече табели по разклоните. Пресен е спомена за миналогодишната трагедия на Купена. Двама загинали след лутане в мъглата. Зимата, когато си там горе и всичко е бяло, и падне мъгла, изгубваш лесно представа за посоките. И започваш да обикаляш. Да, вярно има колове, макар и трудно се следват. Но на къде водят те дали знаеш? Табели няма да те упътят. Само колове. И отново се връщаме на онази организация. Защо там няма табели? Какво прави тя? Смисъл има ли от нея?
Днес, застанал горе на връх Амбарица, се чувствам вече спокоен. Вървя по билото на изток и следвам новата маркировка, която личи от далеч. Подминавам разклоните, чета написаното по табелите и се качвам без проблем на Купена. А от там на изток жълтее един нов кол с множество табели. Един кол на превала на Видимската пътека, който занапред ще упътва туристите как се слиза на север или на юг от билото. Ще се знае накъде водят пътеките, колко остава до хижите. Под върховете Амбарица, Купена и Кръстците от север и от юг е все същото. Накъдето и да тръгнеш маркировката те води, табелите упътват, хижите са затоплени и чакат туристите. Хижарите посрещат и изпращат. Всичко е някак си различно. Някак си се усеща една сплотеност. Едните без другите не можем. Затова трябва да си помагаме. Да работим заедно за един по-сигурен и гостоприемен Балкан. Който да се опитаме да съхраним за поколенията.
Поклон пред всички Планинари и хижари, които допринесоха всичко това там горе около връх Амбарица да се случи. И дано вече няма такива инциденти.