Стояха си в гардероба мирно и тихо, почиваха в очакване, докато , какво стана, някакъв шум, размърдване. Чу се скърцане и врата се отвори. Момичето нежно взе в ръка своите обувки и им каза-„хайде, чак ви път, отново. Сега отиваме на Мусала да посрещнем изгрева за лятното равноденствие. Ще бъде забавно. И после разходка по билото и весело прекарване по хижите в района.“  И така момичето взе своите вече изтъркани обувки и хубаво ги лъсна. И ги остави настрана в очакване на похода.

Минаха 2-3 дни. И момичето започна да си подготвя багажа. Взе си раницата и започна подготовка. „Какво да вземе , че да и тежи по-малко“ си мислеше тя. Е ,най необходимото естествено- фланелки, чорапи за резерва, фенерче. И храна- няколко сандвича с кашкавал и 2 краставици- за 3 дена ще стигне, краставиците успешно заменят водата, а и шоколад естествено, къде без шоколад- хем енергия, хем удоволствие. Чудеше се дали да вземе туристическото котлонче, което беше част от багажа, но с него върви то канче, то кафе, то чай, че и захар…а те нали щяха по хижите да ходят, там има всичко, нямало нужда от котлонче- така казаха нейните приятели – чудна супа имало на едната хижа. Момичето още не беше ходило там и затова вярваше на всичко казано.

Всъщност блондинките бяха две и даже си имаха един къдрокос  младеж за компания. Срещнаха се на автогарата да хванат рейса за Самоков, после Боровец и лифта от Боровец към хижа Мусала и от там започна голямото приключение. Пътуването беше придружено със смях и планове, как ще отидат на връх Мусала , ще пият чай с ром , на другата сутрин ще посрещнат изгрева на равноденствието- лятното равноденствие, на най дългия ден и най късата нощ. Неусетно вървяха по каменистата пътека, отляво и отдясно блестяха Мусаленските езера. Времето беше направо горещо , но над 200 метра не се усеща горещото. Подухва планински ветрец . Въпреки всичко шапката и слънчевите очила са неразделна част от антуража. Лято е.

И изненада, преди заслон „Еверест“ под върха имаше изненада. Снегът още не се беше стопил. Чудо, през лятото да ходиш по сняг, направо вълшебство. И така неусетно с малак почивка на заслона се качихме на върха . ето го, Първенецът. От там се вижда всичко, все едно си на небето .

Отвсякъде те заобикаля простор и се виждат планините даже в Гърция. А звездното небе през нощта не може да се опише. Толкова  вдъхновяващо и успокояващо действа на душата . иска ти се да отидеш на Млечния път и да погледнеш оттам синята планета- родната земя. На върха и залезът е магнетичен, а изгрева вълнува сърцата .

И така  дойде и изгрева на равноденствието . Станахме още рано рано , защото облаците преди изгрева на Слънцето са така необяснимо привлекателни, и танцуват ли танцуват. Летят като вълшебни птици. И така неусетно вече е Слънцето изгря и даже стана време да продължим пътуването напред към другата хижа. От където започва най интересното.

Тръгнахме по обиколната пътека към хижа Заврачица. Долу се виждаха като сини очи Маричините езера. Изворите на река Марица – най дълбоката прекрасна река. Така загледани в прекрасните пейзажи неусетно стигнахме до хижата. Където мислехме да хапнем топла супа, оная за която говорихме с приятелите. Но , изненада , хижата празна , хижар няма хаха. Спешен случай- слезнал на зъболекар в града. Какво да се прави – в планината лекари няма- сам си си лекар, но зъба е друго нещо. Е , взехме си по една вафла и оставихме пари, напълнихме си вода от чешмата пред хижата и тръгнахме към другата хижа- Хижа Марица, където се надявахме да похапнем вече топла супа. Пътеката минава покрай река Марица и вече навлезнахме в боровата гора , в нежната прохлада на прекрасната рилска обител.

И ето я в далечината хижата. Пристигнахме. Но уви ухание няма, хора, няма , хижари –няма , представяте ли си каква изненада, и тук хижари няма. Може би сезона не беше започнал, но приятелката ми блондинката, каза че тук е яла най вкусната супа. Само че може би не е запомнила кога е било това. И изненадата беше голяма, защото разчитахме на тази храна. А в планината без храна е малко странно. Имахме някакви остатъци. И понеже един турист винаги има в себе си запалка, макар и да не пуши. Понякога се налага да запали огън, както в случая. Естествено и огън си запалихме. А за спане не се притесняваме, защото закон е при хижарите, когато ги няма , да оставят една стая отворена за да може закъсали туристи да има къде да останат.

Така че дотук добре, имаме си огън, имахме и малко остатъци храна и на прекрасната беседка пред хижата си стояхме да си говорим- сладки приказки в планината. И легнахме да си почиваме след дългия преход.

И ето дойде сутринта. Но сутрините в планините са студени. А ние нямахме газово котлонче за чай или кафе. Затова бързо се облякохме. Пихме по една студена планинска изворна вода от чешмата и пак на път за следващата хижа „ Чакър Войвода“ , в която вече се надявахме да похапнем , вече не само супа , щото от чистия въздух и преход в планината тялото си иска своята енергия- да похапне и дас е възстанови.

Вървяхме в гората.  Прехода беше около 2 часа, но мойте приятели бяха толкова прегладнели , че ускориха темпото. А аз обичам да ходя в гората бавно , да се наслаждавам на природата, на цветята, камъните и птиците, и катеричките и какво ли още може да срещне човек в гората.

Така неусетно стигнахме и третата хижа по пътя ни. Където освен зрителните си усещания да задоволим и телесните. Но какво се оказа, отиваме на голямата поляна пред хижата. И да видиш ти, и там хижарите ги нямаше. Е такова нещо не очаквахме. То да се смееш ли, или  да плачеш. Моите приятели направо почти се ядосаха, а аз се превивах от смях. Изненада след изненада. Е, видяхме, че има стая отворена за спане. Поседяхме малко да поотпочинем и групата каза- тръгваме. А аз най учудено питам- Къде? . Как къде, в Боровец  да хапнем разбира се.

Но аз не съм такъв човек, толкова път минахме дотук. Имах цяла хижа на свое разположение. Имаше чешма с вода и къде да се спи. И твърдо реших да остана. Е , два дни без храна, какво толкова щеше да ми стане, шах да бъда на пречистваща диета. И ги изпратих да ходят в Боровец да търсят храна.

А аз си извадих едно одеяло , постелих го на двора , облякох си банските и легнах да се пека на прекрасната тишина. И съм заспала. И да са минали 30 минути или час, чувам шум от джип. Спя на поляната. Слизат от джипа двама души и ме гледат как си лежа на поляната. И то какво , естествено се оказаха хижарите на хижа „Чакър войвода“  ,които слезнали до селото да си полеят градината –доматки, краставички и разни там вкусотии .Все пак е лято. И температурите в низините са доста високи и градината се нуждае от вода. И имали резервации за през нощта

И така моята вяра ,че мога да поседя два дни без храна доведоха до най прекрасната вечер. И хижарите ме поканиха да пийнем кафе, да хапна така дългочаканата супа. А аз така се бях настроила да не ям нищо , че ми трябваха 30 минути за да се съглася въобще да хапна, направо стомаха ми с ебеше затворил. Но като пийнах еднио кафе, и хапнах супичката вече се почуствах по добре.

Така неусетно дойде вечерта. Дойдоха гостите на хижата. Две семейства с децата си. И на вечеря на масата седнахме 10 – тина човека- масата беше препълнена от храна- салати, картофки, имаше даже ягодова водка. Хапвахме, смяхме се , пийвахме…беше толкова прекрасно. А аз седя и си мисля- леле, как си мислех, че два дни ме чак пречистващ глад и самота. А провидението ми направи страхотен подарък. Намерих нови приятели. После излезнахме навън и запалихме огън под звездите. И гледахме небето в очакване на извънземни. Така бяха казали на хижаря Иван едни туристи и си разказвахме вълнуващи истории.

Една от историята я разказа хижаря. Дошли те с жена си да размразят хижата след зимата. Но понеже в хижата било студено те си взели одеялата да спят навън. И както заспали наблизо чуват шум как една кора от дървото се бели , и дращене и с голяма скорост се прибрали в хижата. Защото разбрали, че мечката е слезнала до хижата , ама направо до хижата, може би защото е била гладна.

А аз слушам разказа и си мисля- „ Дали , ако знаех, че мечката е наблизо щях да бъда толкова смела, да остана сама в гората „ .

И така туристическите ми обувки бяха доволни . И аз бях доволна . когато тръгнеш на пътуване очакваш всичко. Изненадите са вдъхновяващи. И те карат винаги да искаш преживявания- едни туристически обувки и верни приятели