Защо бродя из планините ?!?
Защо ли ?
… ами отговора е елементарен.
„Там горе срещам себе си, хора“ (пффф … „банална фраза“ – ще избухнете всички сега).
Не драги мои, не срещам своя двойник или брат близнак, ами срещам истинското си АЗ.
Истинския Боян.Този, в чиято кожа се чувствам най-добре.
Какво имам предвид ли ? Просто „там горе“ … в Планините, никога няма преструвки за мен … „там горе“ няма игри … няма задкулисие или някоя поредна маска, заучена от ежедневието.
Там ми се налага да мобилизирам до краен предел волята си. Мобилизирам и тялото и духа си за да стигна там, където ще се чувствам себе си ..“там горе“ … или там на някой връх.
По пътя на горе цялото ми същество се противи понякога, опитвайки се и изкарвайки наяве и доброто и лошото в мен ….. и истината и лъжата … и силата и слабостта.
Но в крайна сметка, когато стигна „там горе“ … там просто съм си аз … истинския Боян.
Без преструвки и без игри.Тогава съм не този, когото сте свикнали да виждате и не този,
когото аз съм свикнал да показвам ежедневно. Там съм друг, различен човек … или поне вътрешно различен. И да… наистина един малко по-добър Боян.
Не зная колко от вас са усещали онова нещо „там горе“, онази енергия, която те изпълва на моменти и веднага те зарежда подобно акумулираща батерия.
Бам , зарежддд … и вече съм друг .
След което слизам обратно в ежедневието и обратно в онези моменти от него, когато ми се налага да се мобилизирам за други неща и…..
…баммм, веднага излиза наяве от този заряд от „там горето“
… и го разпръскавам около себе си ….когато и както мога.
… и така до следващото зареждане от „там горето“
… от Планината !
… ами отговора е елементарен.
„Там горе срещам себе си, хора“ (пффф … „банална фраза“ – ще избухнете всички сега).
Не драги мои, не срещам своя двойник или брат близнак, ами срещам истинското си АЗ.
Истинския Боян.Този, в чиято кожа се чувствам най-добре.
Какво имам предвид ли ? Просто „там горе“ … в Планините, никога няма преструвки за мен … „там горе“ няма игри … няма задкулисие или някоя поредна маска, заучена от ежедневието.
Там ми се налага да мобилизирам до краен предел волята си. Мобилизирам и тялото и духа си за да стигна там, където ще се чувствам себе си ..“там горе“ … или там на някой връх.
По пътя на горе цялото ми същество се противи понякога, опитвайки се и изкарвайки наяве и доброто и лошото в мен ….. и истината и лъжата … и силата и слабостта.
Но в крайна сметка, когато стигна „там горе“ … там просто съм си аз … истинския Боян.
Без преструвки и без игри.Тогава съм не този, когото сте свикнали да виждате и не този,
когото аз съм свикнал да показвам ежедневно. Там съм друг, различен човек … или поне вътрешно различен. И да… наистина един малко по-добър Боян.
Не зная колко от вас са усещали онова нещо „там горе“, онази енергия, която те изпълва на моменти и веднага те зарежда подобно акумулираща батерия.
Бам , зарежддд … и вече съм друг .
След което слизам обратно в ежедневието и обратно в онези моменти от него, когато ми се налага да се мобилизирам за други неща и…..
…баммм, веднага излиза наяве от този заряд от „там горето“
… и го разпръскавам около себе си ….когато и както мога.
… и така до следващото зареждане от „там горето“
… от Планината !