Имах мерак да пообиколя някои интересни местенца и най-накрая се наканих…
1-ви ден-Кът за отдих“Бричебор“-х.Македония
Станах рано и след 306км. шофиране „инсталирах“баба веХтра(колата,де) на изходен(респективно-краен)пункт в 9.30 часа.Това е на 3км. преди Рилски манастир.От там-по река Илийна, после по р.Радовичка-доста стръмно качване, излиза се на билото близо до Голям Мечи Връх.Маркировката е добра-започва близо до разклона по Радовичка-по пътя покрай Илийна няма(ама не е и нужна). Прехода ми отне 3.50ч.(според книгите бил около 6.30ч.), но това стана с любезното спомоществователсто на градушката и гръмотевиците, дето ме хванаха точно около билото…след обяд продължи да си вали с прекъсвания…На хижата имаше само няколко приятели на хижаря и едно семейство, дошли с колата почти догоре.Единия юнак гордо паркира джипката почти пред вратата-почудих се дали да не го питам няма ли мерак да ме хвърли до Рибни на другия ден…
2-ри ден-х.Македония-х.Рибни езера
Прехода започва с върло качване още от хижата-за закуска ☺☺.Ама като се излезе на високото-всичко се забравя-гледките са, както се казва “FULL HD”-кеф ти Пирин, кеф ти Рила, кеф ти Родопи…
След Павлев връх пак се сбраха пустите почернели облаци и взе да пропуква…мислех дали да не мина през Канарата или да завъртя през Рилец,ама с тоя оркестър наоколо-се отказах.Преди Мермерски преслап почна и да вали и аз-бегом надолу!Егати обещаващото начало-2 дни-2 бани!!!
Та както си търчах и пресичах серпентините(щото съм велик и искам да стана джедай )се подхлъзнах на мократа трева-слалом метър-два надолу и спиране в хубав камък…Призля ми!Остра болка…пот…викам си:“Прецаках проявата!А сега -да те навали хубаво, да си киснеш тука, че да ти дойде акъла в празната глава, Май Мастър!!!“ Как да е-станах и полека-лека се опитах да ходя-получи се, макар и не с темпото, с което исках…
Стигнах хижата за 4ч.(без 5-10-те мин.принудителна почивка около споменатия камък),макар че и за този преход се предвиждат към 6.30ч.-явно ходя една идея по чевръсто от средностатистически байр-будала ☺.Беше събота и хижата беше фул-всякакъв народ+добитък…
3-ти ден (почивен)-х.Рибни езера-покрай в.Йосифица-в.Венеца-в.Шишковица-в.Възела-в.Драганица-в.Маринковица-х.Рибни езера
Самия анонс описва маршрута и няма какво толковада добавя тук-по зимната марка(коловете)нагоре от хижата(пак качване за закуска ☺)и от реброто на Йосифица(който бях качвал по рано и реших да пропусна)се отделя един венец от вече описаните върхове.Отдавна имах мерак да си ги“наредя“ в главата и това беше една от целите ми в Рила тази година!Пътека почти няма,за марка-да не говорим!!!На картата на умната машинка (ГПС-а)обаче е драсната и това ми даваше смелост-не че има къде да се обърка…
След Шишковица има едни жандарми, които доста ме изпотиха-блея си аз и не гледам Уреда,че „пътечката“ги заобикаля ниско долу и-ха-отвес!!!Ами сега…не ми се връщаше…пробвах през тях,ама стана още по „притеснително“…реших да сляза настрани-добре че скалата беше“рошава“ и имаше къде да се закача а после и клека любезно ме подкрепи вместо дръжки.. ☺.Пък и крака от миналия ден доста болеше(беше се подул колкото юмрук и с най-различни красиви разцветки)как да е изхлузих се надолу!Нататък-ясно-отклоних се от Възела до Драганица, мислех да продължа и към Трите Муши и Скакавците, но ме домързя че са друго ребро и иска връщане…
Под котата преди Маринковица хапнах и-айде –„вкъщи“☺ Прехода дойде към 7ч.без почивката за обеден аперитив и гала-обяд!Хижата беше поопустяла с изключение на рибарите(не им ли се сърдят паркаджиите)и 3-ма чужденци…
Аа щях да забравя да се похваля-този ден не ме валя!!! ☺
4-ти ден-х.Рибни Езера-ЦПШ Мальовица
Стандартен класически маршрут нарочно с отбивка от Поповокапски превал надолу към Йончево езеро и ЦПШ-то, а не към хижата -с оглед-плана за следващия ден… 😉 Нищо интересно през деня,обяд на Йончево езеро(смутих леко две лели,които имаха намерение да се къпят) и след 6 часа чисто ходене без обяда пристигнах на школата.Там-циливилизация-баня,сладолед,евтина бира(2.50!!!)…хора -всякакви-от“брат`чеди“по анцузи и маратонки с ранички „нике“ до профита с каски, въжета и“мамут“-и.
5-ти ден-Мальовица-х.Иван Вазов,ама през Урдин циркус ☺☺
Та за това беше слизането до школата, де-отдавна му бях хвърлил око на урдиния…От ЦПШ-то-още надолу-до Яворова поляна-като знаех какво качване ме чака-направо с яд го слизах!От там захапах долината на Урдина река-пътеката е много ясна,макар и не маркирана(в началото тръгва синя боя, но скоро се отделя вдясно-нагоре, по Зелени рид- към Раздела)Моята цел обаче беше да изръшкам циркуса!След 2 часа драпане нагоре и пресичане на реката чрез събуване(брода от дървета беше пропаднал) стигнах до първия заслон-кръстих си го „кравешкия“ по околната фауна на местообитание☺Къщурката е непретенциозна-малка,(не)спретната,с 2 кучета отзад…
Продължих нагоре до водослива на Малка и Голяма Урдина река-гледам на картата-по малката има друга къщичка-на 600м.-я да я видя и нея…600м. ама с 200м.денивелация!!!и то в „грешната“посока-искат слизане после…като гледах къде остава дървото, под което зарязах раницата-доплака ми се☹,и накрая-за какво???подобна барака, само че-„конярник“-(по същата причина я кръстих).2-3 псувни(на себе си)и-надолу,че после-пак нагоре…пътеката-все така хубава прави няколко серпентини и излиза (най-накрая)на циркусния праг на първото езеро!Красота,тишина, вглъбение…
Нататък-още една барачка-в сравнение с останалите-направо и давам категоризация“2 еделвайса“-допълнителна пристройка-за гости с 3 места за спане,основна зала с маса 2 легла,лятна градина,състояща се от маса и пейки и ЛЕДЕНО изворче до барбекю-то,пардон-огнището!Жалко че още беше рано за обед,пък и нямаше нищо за скарата-рибата-в езерото,телешкия стек-остана много надолу по дерето…
Продължих към по-горното(май най-голямото)езеро-още тишина,още спокойствие….
Самия циркус е много разчленен и всички езера е трудно да се обходят ако не си предвидиш спане на палатка или в хотела,за който споменах(не знам как стои въпроса с постоянните хазяи-мишките и непостоянните-хората).Затова след известно съзерцание на гьола реших да се качвам към билото-между в.Дамга и Додов връх-кестерме(напряко-бел.ав.)!А пътечката захожда към Зелени рид или с няколко завойчета-към Дамга,ама кой ти дири пътечки…
Излязох на билото и започна едно чесане по главата-директно към хижата ли, или през връовете,Раздела и т.н….Беше още рано(11.30),така че реших-2-я вариант-Дамга,Раздела,Отовишки рид….пристигнах на хижата във все-още прилично време за обед(към 13ч.) Там за срещнах с 4-ма градски,както стана ясно след 1 ракийка☺. Следобеда мина в изчакване да премине дежурният дъжд с гръмотевици от който повечето гости се върнаха окапвайки се след разходката.Моята (разходка)започна след дъжда-към вр.Калин…има 2 пътеки които го обикалят от двете страни преди да го качат-аз избрах….по средата☺-харесах си една“каминка“,не много продължителна и сравнително безопасна.
Вечерта имаше 2-ра серия от бурята-този път гарнирана обилно с мъгла и светкавици-все едно че някой заваряше с електрожен пред хижата!
6-ти ден(последен☹)-х.Иван Вазов-Рилски манастир
Тъй като не бях минавал по Дългия рид- питах сутринта хижаря колко е по-дълга тази пътека от другата през Баучер и след като ме увери ,че почти няма разлика реших да я пробвам-и заради споменатите “full HD” гледки…остана време даже за качване на в.Мальовица-+1час,ама си струва,както всички знаете….После-връщане до торбата(бях я зарязал до скалите зад началото на пътеката за манастира)и-надолу!Гадно слизане,продължително(2ч.) стръмно,досадно,пътеката вкопана в тревата ,не се вижда,мокра от росата…а като си помисля как ли ще е нагоре…тръгвам само ако на Мальовица чака Памела Андерсън да ми танцува около кола с табелите..:)☺
На манастира(12ч.)свещичка за благодарност към Шефа че ми позволи да се възкача по-близо до него и че само ми напомни, че сме смъртни, а не ми го показа(камъка можеше да се срещне с главата,а не-с крака ми) и-към колата!
Наложи се да изчакам моите градски няколко часа,тъй като се бяхме разбрали да ги возя навръщане,нови 306 км. и-обратно в 40 градусовата жега(а вечерта бях с 2 одеала-леле-леле..)