Луната винаги го беше привличала. Неудържимо! Страстно! Копнееше да я зърне всяка вечер. Представяше си грапавата й повърхност до най-малки подробности, сякаш беше там. За него тъмното небе, което ги разделяше не беше пречка, а по-скоро път.
Ето я! Тя отново бавно и величествено се показа на небосклона. Озарена от хиляди звезди.
Тялото му потръпна, както всяка вечер. Той жадно вдигна глава към нея. Сивата му козина настръхна заедно с първите звуци на вълчия му вой.