Беше много приятно! Наоколо се чуваха чуруликанията на нялоко птички, които сякаш се надпреварваха коя ще изкара по-добра, по-оригинална мелодия. Такова нещо досега той не беше чувал. Невероятно! Беше топло. По бузите и челото му се гонеха слънчеви, лъчи смущавани единственно от лек, приятен ветрец. И ухания…. На цветя, на трева. Блаженство!Той отвори очи. Беше изненадан. Той беше там. На върха. Не знаеше обаче как е попаднал там, но при мисълта че е успял това май не го интересуваше. Все пак цял живот бе мечтал да е там. Като беше малко момче, бе чувал да разправят, че който успее да се изкачи на върха ще може да докосне небето. Още от тогава той беше решил, че като порасне ще го изкачи. Доста често просто седеше и го гледаше. Виждаше как върха разрязва облаците и затова беше сигурен че наистина ако се качиш горе може да ги докоснеш, дори да си вземеш късче от тях ако искаш. Това негово желание постепенно, с течение на времето, градира в мечта и в негов начин на живот. Беше правил десетки, даже стотици опити. Колкото повече порастваше, стигаше все по-високо и по-високо, но досега не беше успял да стигне върха. При всеки негов опит, той водеше неистова борба.Често се изморяваше до краен предел. Понякога краката и ръцете му не го държаха, но той знаеше че трябва да продължи… . Да гони мечтата си… . Беше падал много пъти. Когато това се случеше, той оставаше долу на земята дни, седмици докато се възстанови и след това веднага правеше нов опит. Едно нещо знаеше със сигурност – някой ден ще успее.
Огледа се наоколо. Наистина беше невероятно! Това чувство, че той е там, не може да се сравни с нищо друго.Той нямаше спомен как беше се качил,а единсвенното нещо което донякъде му подскаваше какво е станало, бяха раните по краката и ръцете му. Няколко минути стоеше и гледаше вцепенен. Не знаеше какво да прави, как да реагира. После пак се поогледа и видя че върха всъщност е една малка полянка. А небето е все толкова високо. Не може да го пипне. Почувства се неловко. Цял живот бе живяал с една мечта и сега, когато я беше постигнал, осъзна че всъщност я е загубил. В този връх нямаше нищо магическо – беше като всеки друг връх, който бе изкачвал. Всъщност магията беше в самата идея, в самата мечта и сега когато това стана се чувстваше празен. Трябваше му нова мечта. Погледна надолу. А долу беше много красиво, но много далече. Сега той осъзна че в мисълите си да изкачи върха е забравил да помисли как ще слезе оттам. Не можа да докосне небето, но сега не можеше да докосне и земята. Почувства се малко глупаво. Той реши! Ще слезе долу, ще отиде на тези цветни поляни каквото и да му коства това.Това чувство му беше познато. Вече имаше нова мечта. Застана на ръба, разпери ръце и се отпусна…
Леко подухна! Толкова леко, че това по никакъв начин не успя да смути тишината и спокойствието, които царяха наоколо. Вятърът бе усетен единственно от едно листенце, все още останало на един от клоните на вековната топола, намираща се в края на поляната. То леко се разклати, откъсна се, направи няколко спираловидни движения надолу, след това се залюля два три пъти вляво, вдясно, и хаотично падна право върху главата на момчето което седеше там. Момчето го бутна небрежно с ръка и продължи да гледа върха отсреща. Величествен, недосегаем и някакси потаен. Беше чувало отнякъде , че който успее да изкачи този връх ще може да докосне небето. То просто седеше и го гледаше. С възхищение но и с малко страх. В този момент някаква птица излетя от върха. Първоначално тя тръгна да пада надолу, но след това като че усети че може да лети и започна да се издига все по-високо и по-високо в небето, докато накрая съвсем изчезна от погледа му. Изпита странно чувство. Сега вече беше сигурен – някой ден ще изкачи върха каквото и да му коства това. Това се превърна в негова мечта, в негов начин на живот!
08.09.2007г.