Имало едно време едно малко момче. То живеело в свят, в който всеки човек още от детска възраст тръгвал на дълъг път. Дали пътят бил равен или стръмен и осеян с опасности, той винаги водел към едно и също място – заветния връх. За този връх се носели легенди, но малцина успели наистина да го достигнат.

Първите години от пътешествието на малкото момче били изпълнени с радост, усмивки, игри и детска невинност. Времето винаги било хубаво, приключения дебнели на всяка крачка. Принцеси, пазени от страховити дракони или пък дракони, пазени от страховити принцеси, чакали своето освобождение. И винаги доброто побеждавало. Момчето срещало и други като него, а вроденото му любопитство го карало да опознае света. Пътят му все още не бил предначертан и то имало пълната свобода да поеме в която и да е посока.

С течение на годините малкото момче пораснало и станало млад мъж. Започнал да среща неравности и препятствия, слънчевите дни ставали все по-малко и по-малко, а някои от хората, с които се запознал в своето пътешествие, никога повече не видял. Започнал да се сблъсква с трудности, за които дори не подозирал като малък. Свободата на безкрайните възможности изчезнала. Трупали се отговорности и огорченията. Навлизайки в света на порасналите деца, той осъзнал, че невинаги справедливостта възтържествува.  Дошъл краят на детската му наивност. Вече не изпитвал онова блажено страхопочитание към възрастните, защото осъзнал, че те не са безгрешни. Започнал да съзрява, а с това го връхлетяла и носталгията по миналото.

Крачейки по своя път, младият мъж вече се чувствал самотен. Понякога се изолирал от света. Имал приятели, които често вървели редом с него, но усещал огромна празнина в сърцето си. Опитал се да я запълни, но опитите му довели само до това да научи какво е разочарование, скептицизъм и отчаяние. Вярвал в много малко неща. Едно от тях било, че все някога пътят ще го срещне с щастието и тайничко се надявал то да не го подмине.

Пътеката го отвела в омагьосаната планина. Това е мястото, където много хора оставали насаме с мислите си. Някои от тях никога не се измъквали оттам и до ден-днешен се лутали безцелно самотни и неразбрани. Мястото, където пътищата били много, но изходите – малко. Планината била тази, която отсявала мъжете от децата, героите от страхливците и амбициозните от мързеливите. Опасностите били несравнимо по-големи от тези в детството му, а чудовищата – много по-страшни. Всеки грешен избор причинявал болка.

А с изкачването пътят ставал все по-труден, а стъпките му – все по-несигурни. Започнал да губи вяра, че той му ще го отведе до мечтаната дестинация. Движел се по ръба и понякога гледал с тревога надолу към бездната. Въздъхвал и продължавал с бавни крачки нагоре.

И тогава срещнал Нея.

Бил чувал истории за това как щастието се появявало в най-различни образи, но обикновено възприемало този на жена. Оказали се прави. Изведнъж всичко му се прояснило. Много хора никога не се измъквали от омагьосаната планина, безплодно дирейки смисъла на живота си. А той бил много прост – трябвало само да се опитат да преживеят колкото се може повече мигове, в които да се чувстват щастливи. А когато ги споделяш с правилния човек, тези мигове със сигурност са повече.

Не щеш ли, слънцето отново изгряло. Пътят станал по-лесен. Двамата погледнали към върха. Какво ги чакало там все още не знаели, но вярвали, че е нещо прекрасно.

Защото вече били заедно.