Нямам представа откъде в малката ми детска главица се насади тази идея. Никой от родата и кръга от приятели и познати не се занимаваше с това. То е малко като заспиването – знаеш, че си легнал и след това си спал, но никога не си спомняш самото заспиване. Така и аз не си спомням откъде в главата ми влезе мухата за планините. Но много добре си спомням с какви очи […]

Днес културната антроположка Ан Мортимър пътуваше за Източните Родопи, към далечна махала, където живееха мъж, жена, пет овце, десетина кокошки и една крава. Намерението й беше да постои при тях известно време, да влезе в изоставените къщи наоколо, да се спусне в каньоните, да обиколи района и да разгледа древните религиозни паметници, пръснати навред. Щеше да си поприказва с единствените останали горе мюсюлмани: защо не са се запиляли и те […]

Той наближаваше Синаница. Всеки път, когато идваше тук,  минаваше от различни места – правеше си маршрути около езерото за ден два – я до Спано поле, я до Вихрен. Сега идваше от Каменица – всичко в хижата и по пътеката нагоре му напомняше за миналото – слънчев бирен следобед, стая с две легла, кръглата маса пред хижата, събрала шепа приятели на раздумка… Това време му се струваше толкова отдавна, а […]

На плажа съм, по шорти, с чаша лимонада. Декември е и е прекрасен ден за плуване. Любовта е до мен и чете книга. Живота както винаги е с нас и изглежда щастлив, въпреки че се държи леко ексцентрично, започвам да мисля, че е смахнат, абе хапи го кончето, нали знаеш. Преди време осъзнах или Живота ми разкри тайната, не съм сигурен вече кое точно, как да бъдеш постоянно щастлив. Като цяло […]

12.07.2015г. В 04.00 часа през ноща звъни дразнеща аларма, изравям усторйството от джоба на палатката и го изключвам с досада. Мразя да се будя с аларма. Така ми се спи, но и се вълнувам от предстоящото. Точно защото ми е тръпка и всъщност се разсънвам на секундата и в съзнанието ми вече текат мисли за това, което ме очаква. Предстои ми да се изкача от лагер 1 (4200 м.н.в.) до […]

Стана така, че през лятото на 2011 г. се качих на Хан Тенгри. Върхът се намира в планината Тян Шан, на границата на Киргизстан, Казахстан и Китай. Висок е 7010 м. На четиридесет и втория паралел е (също както България) и е най-северният седемхилядник в света. Тенгри е и един от най-красивите върхове в света. Правилната му мраморна пирамида се извисява далеч над околните върхове, а при залез изглежда като […]

Животът е хубав, стига сам да си го направиш такъв. Това е крилатата фраза, която един мой приятел все ми повтаря и която винаги ме държи над водата. Всеки планинар в началото е тръгнал отнякъде. Все някоя птичка е първа напролет. Никога не е прекалено късно да откриеш силата на планината, да пламнеш с неугасимия пламък на истинския живот. Тоя преход, за който ще разкажа, макар за мен да е […]

Имало едно време едно малко момче. То живеело в свят, в който всеки човек още от детска възраст тръгвал на дълъг път. Дали пътят бил равен или стръмен и осеян с опасности, той винаги водел към едно и също място – заветния връх. За този връх се носели легенди, но малцина успели наистина да го достигнат. Първите години от пътешествието на малкото момче били изпълнени с радост, усмивки, игри и […]

  Уикендът дойде. Това беше един януарски уикенд. Така започва всеки нов разказ от живота на много хора като мен. Цяла седмица в задушния офис, преминаваща в краткотрайни мечти за уикенда. Неизбежно изпускаш една лека усмивка пред монитора, който, макар и бликащ от цветове, за теб остава сив. Не можеш да я обясниш на колегите. Само ти можеш да усетиш мечтата. И така, в събота се будиш необичайно рано, много […]

Пътувам. Тътрузя се в някакъв градски, в който се разнася остър аромат на застояло и лишено от стимул съществуване. Чувствам се не като човек, а повече като багажна чанта, натикана в тенекиена кутия на колела.  Опитвам се да не разпилея като пясък през разтворени пръсти душата си. Но я губя малко по малко. Смачква се на топка и колабира. Летливият парфюм на битовизма и физическата отдалеченост от планината са достатъчни […]