Какво те кара да се връщаш безброй пъти там горе? Това вероятно е най-често срещания въпрос, който бива задаван на всички, чиято страст е планината. Всеки вече е дал за себе си конкретен отговор, но като че ли това, което обединява почти всички отговори е възторгът, който се нуждаем по-често да чувстваме в живота си. Приключенстването ми дава способността да бъда изцяло, духовно и физически, в настоящия момент. Да […]

  Велика излезе тихомълком от стаята, огледа се наоколо и с безшумни стъпки изтича през дългия коридор към вратата. Грабна сандалите си в ръка и с леко натискане на бравата отвори вратата. Не искаше да я чуят. Трябваше да се измъкне по- скоро, преди да са разбрали,че я няма. Обичаше тези свои тайни разходки. Навън бързо нахлузи сандалите на ходилата си и побягна по пътечката през градината към свободата. Своята […]

Йосиф караше прекалено бързо по криволичещия тесен път. Разчиташе на малкото движение в този ранен час и на това, че познава добре маршрута. На завоите навлизаше в насрещното платно, но препятствие не срещна. Укроти се едва когато на разклона за Ягодина съзря полицейски патрул. После се пъхна в Буйновското ждрело. Искаше да бъде пръв и без компания. Знаеше, че джиповете се намират непосредствено след най-тесния участък от ждрелото. Там, където […]

Нали знаете, че има моменти, в които в и се иска да зарежете всичко и „да хванете гората”, в моя случай „планината”. Прицелвам се възможно най-високо, към покрива на Балканите – връх Мусала. Надявам се, че там хоризонтът на съзнанието ми ще се разтвори и проблемите, които имам, ще ми се струват като „бели кахъри”, както казва моята баба и допълва, че планината лекува всичко.Вслушвайки се в мъдростта на старите […]

Спирачките на таксито изскърцаха, раздрънканата тойота спря, вдигайки облак от прах. Шофьорът се обърна към мен, усмихна се и каза че от тук нататък няма как да продължи с автомобила. Зарадвах се. Пътят през последните три часа беше невероятно красив, но тесен, изпълнен с дупки, свличания и кал. За пръв път минавам по подобен път – дълбока поне 500 метра пропаст в лявата страна и стръмни, ронливи скали в дясната. […]

 Движа се трудно по склона, а пътеката криволичи сякаш иска допълнително да изпробва издръжливостта ми на болка. Лявото коляно пак прищраква. Нищо особено – стара травма е това, но обича да се обажда на моменти. Точно в този дори съм й благодарен, защото разсейва мислите, а те са твърде болезнени. Спирам да си поема въздух. Наоколо е свежо, светлината искри в зимния ден и той се преструва, че е откраднат […]

-Калояне, ти спиш! Мария стоеше пред мен, боса в снега. Носеше дънки и тениски. Зелени, разбира се. Любимия ѝ цвят На тънката ѝ шия блестеше късче кехлибар, пленено в сълза от сребро. -Здравей, мила – казах и избърсах скрежта от очите си. – Липсваше ми. Протегнах ръка към нея, но тя се отдръпна. Босите ѝ крака оставиха плитки следи в дълбокия сняг. Тънките ѝ пръсти се заиграха с кехлибарената висулка. […]

Утрото се спускаше бавно над планинските върхове. Белотата на снега искреше като паднали елмази, слънцето показваше своите лъчи и те чертаеха отблясъци по заснежените склонове. Нежни диамантени камъчета, пръснати по необятния скален масив, като завивка. Прескачаха се игриво, а тишина и покой обгръщаха пространството. Ледени огромни висулки стояха приказно и някак леко призрачно, спускайки се величествено от скалистите хълмове. В тази необятна тишина имаше нещо необикновено, и така тайнствено. Алпинистът […]

Понякога почти изпитвах безсилие от съвършенството на момента – от факта, че няма какво да се добави, че всичко е тук, пред теб, насред една неописуема тишина. Това стягаше нещо в мен, може би защото нямаше какво да се надскочи. Нямаше нищо повече. Защото седях насред един неописуем свят и знаех, че това е моето място, моята „къща“ – не ми трябваше да търся нещо друго. Понякога виждах всичко като […]

(гърчопис на един начинаещ ултрамаратонец в напреднала възраст) Предистория До лятото на 2017 не бях тичала през живота си. Само ходех здраво. Запалих се покрай едни приятели – ултрамаратонци, които ме заведоха на Трявна ултра. За пръв път ходих/тичах 20 км след само 3 месеца тренировки, на които тичах по 3-4 км.  Нахъсах се допълнително от това, че не умрях и се зарекох да тренирам през зимата и на следващата […]