Всички мечтаем за най-различни неща. Мечтите са безплатни, но за самото им реализиране понякога са нужни доста средства, а друг път те изискват добра подготовка, огромна воля и сериозни усилия. Изпълнението на всяка мечта носи радостни мигове и несъмнено голяма доза щастие. Така бе за мен, а вярвам също и за тримата ми приятели, с които осъществихме дългоочакваното пътуване до прекрасните Швейцарски Алпи и може би най-красивия четирихилядник не само […]

  „И в мире нет таких вершин, Что взять нельзя!“ Вл. Висоцки   Докато си лежах у дома на дивана преди месеци и се опитвах да се науча да стъпвам на оперирания си крак, най-близките ми приятели дойдоха у дома за повдигане на настроението с една огромна шоколадова торта и предложиха да опиша какво преживявам – като пътеписите за пътешествия – както изкачваме върхове и ги описваме, така да погледна […]

Стояха си в гардероба мирно и тихо, почиваха в очакване, докато , какво стана, някакъв шум, размърдване. Чу се скърцане и врата се отвори. Момичето нежно взе в ръка своите обувки и им каза-„хайде, чак ви път, отново. Сега отиваме на Мусала да посрещнем изгрева за лятното равноденствие. Ще бъде забавно. И после разходка по билото и весело прекарване по хижите в района.“  И така момичето взе своите вече изтъркани […]

1. Купих си билет за совалката до Единор– планета, намираща се в центъра на обитаемата зона на двете си звезди – тръгваща утре в седем сутринта. За Единор знаех твърде малко. Климатът ѝ бе близък до този на Земята, а осемдесет процента от повърхността ѝ бе заета от планински вериги, гъсто прорязани от реки. Билетът включваше и настаняване в хотел “Кеплер”. По това време на Земята бе есен, но на […]

  Тръпнеш ли да стане август и да отидеш на любимата си планина? Да, има такова нещо, наближава ми Рилското ходене, но първо трябва да мина сега Балкана. Ти как си почивните дни, имаш ли отпуска? Имам! Аз мисля утре да тръгвам, хайде идвай! Ако те пуснат утре хващам влака в 13:30 за Павел баня! Дай малко повече инфо за маршрута? Х. Соколна и после посока запад по билото с […]

Тази история се случила отдавна. Много отдавна. Достатъчно отдавна, че да звучи леко нереално и почти приказно дори и за самите участници в нея. Като много истории, тя започва банално и кротко и завършва с хепиенд (естествено, как иначе, в Дисни епохата сме). Но започва с желанието за бягство – бягство от шума, суматохата, мръсотията на града. Започва с копнежа за природа. Започва с мечтата за планина. Започва с едно […]

Вече трета година откакто се лутам из девствените места на потайната Родопа. Тази година за малко да не я навестя, но Тошко така и се беше наточил, че не остана нито капка колебание у мен. Пътя беше избран да следва една следа на проведена преди няколко години „Перпендикулярна вселена“/традиционен вело поход из Родопите провеждан от пловдивски велоклуб, „Крива спица“ ако не се лъжа/. Както и да е всичко беше преговорено […]

Беше един от онези дни през есента, в които покафенялите листа на дърветата летяха отдолу нагоре. Нежно, съвсем незабележимо за града и неговите обитатели, природата  танцуваше. Танцуваше така, както го прави всяка една есен от незапомнени времена. Танц, който се е случвал и ще се случва още дълго време… Мила наблюдаваше това от 11-ия етаж, облегнала се на едно от десетки бюра в новия офис, в който тъкмо беше започнала […]

Звездното небе се оглеждаше в набраздената от леки вълни езерна повърхност. И като капризна красавица току наместваше непокорните кичури на кълбестите си облаци. Понякога пестеливо озаряваше склоновете на планината със сърповидната усмивка на Луната. Но по-често просто се любуваше на величествената красота на древния глетчер. На зазоряване някаква тъмна точица започна да пълзи по искрящата белота на ледника. Макар че беше нищожно малка и едва се забелязваше на фона на […]

Велосипедът лежеше край пътя, а задната гума се въртеше бавно. Странно! – помислих си и набих спирачки. – Потеглихме преди 5 мин., рано е за пиш-пауза. Нали съм късоглед, осъзнах ситуацията, чак когато се приближих съвсем – Татяна не се намираше в храстите, а лежеше под рамката на велосипеда, заровила лице в чакъла. Каската й беше отхвръкнала встрани. Долових приглушен стон. *** Ще ми се да подхвана тази история от […]