Лежеше в леглото си вече трети ден. Не ѝ се правеше нищо. Превърташе каналите на телевизора, гледаше по малко от някой филм, заспиваше, събуждаше се, ставаше, за храна, тоалетна и отново в леглото. Нямаше сериозна причина за това. Просто не виждаше причина да живее. Превърташе каналите, когато видя красив планински връх, по навик натисна отново копчето и каналът се смени. Върна, върхът не беше там. Прехвърли отново каналите, но… нищо. […]

Имаше дни, в които споменът за него я навестяваше толкова жив и осезаем, сякаш можеше да разговаря с него. Днес беше такъв ден. И тя имаше нужда повече от всякога да прекара време с него. Знаеше, че планината, тяхната планина e мястото, където може да се отдаде на това усещане, без никой да го нарушава. Тъмни облаци бяха надвиснали над върха. Нямаше още 2 следобед, но тъмната им сянка създаваше […]

Тази история се случи преди повече от 20 години. Тогава нямаше така масово мобилни телефони. Още бях ученик и в почивния ден реших да отида на ски на Витоша в ски зона „Алеко“. Отидох на спирката на автобуса за “ Алеко“ в квартал „Хладилника“. Цяла нощ беше валял сняг и дори в София снежната покривка беше по-голяма от обикновеното след снеговалеж. Аз съм много добър скиор и очаквах с нетърпение […]

Ето! Показва се! Великолепен е! Уникален! Божествен! Най-прекрасният в живота ми! Всъщност… Не знам! Видял съм толкова красиви изгреви…все тая! Въобще не ме интересува! Този е най-великият! Толкова имах нужда от него! Моят спасител! Моята енергия! Моят миг! Усещам, че ми пари на очите. Да, сълзи са, но не са само от светлината. Не се изненадвам, толкова е прекрасен! Но пък и вече ми е пълен хаос в главата. Всякакви […]

  Ало, чуваш ли ме? Приключих с работата, да се разтъпчем нещо? Някъде даваха оня филм, дето искаше да гледаш… ОК, идвам до вас, пък ще го решим в движение. Две минути по-късно телефонът ми отново звънна. Пак беше той. Дай да направим една вечерна разходка до Камен дел, а? Е, супер! От колко време чакам някой да се навие на това. Ха-ха. Ще взема сладкиша със сливи на баба […]

И така, да започвам. Днес си изкарах страхотно в планината. Благодарности на Егидояра, който за пореден път показа отличните качества на водаческата си служба. Толкоз акъл и аз нямам, признавам си. Дори вървейки си, с нея по пътеката, се сетих за жабата дето се била превърнала в принцеса, та така и аз си мислех за вероятността да целуна Егида, и хоп, принцеса. Но като се размислих, реших тази принцеса да […]

Посъбра Вълчан войвода, дружина върли хайдути, в ятака Стефан от Ченге. Седнали да йдът, да пият. Като ядяха, пияха, войводата им говори: – Дружина вярна събрана, както са вярно събрахме, тъй да са вярно слушаме. Хайде да идем, дружина, в Кара Азма село голямо, там има турци богати, парите да им оберем, пушки й патрони да купим.  Народна песен от Добричко   Станка покри тестото с ленена кърпа да втасва, […]

Ден 35 Събужда ме глух тътен на земетресение. Сънен поглеждам навън, където е още тъмно, съвсем естествено за 4 часа. Заспивам и отново се събуждам разтресен. До разсъмване се случва още много пъти и след третия окончателно загубвам съня, който ми е така нужен. Интересно как бих почувствал земетръса в палатката? Сутринта, когато земята вече е успокоила тремора си, след емоционална раздяла с децата и техните възпитатели, тръгвам по посока […]

Не бях от хората, които си падат по изкачването на върхове. Даже бих казал, че като турист никакъв ме нямаше. Все пак, макар и градско чедо, обичах от време на време да излизам сред природата, особено когато ми е бръмнала главата. В онзи специален за мен ден седях пред хижата и отпивах внимателно от врялото кафе. Беше ми криво, и заради десетките неприятности, които ме мъчеха напоследък, и заради главоболието, […]

Пет следобед. С десния крак съм по пътеката към хижата, с левия в локвата на разкаляния от топящия се сняг декември. Нощта се задава – блокче черен шоколад, заврян в джоба на ватираната ми риза. Не, не съм наивна. Замръзвам дори с вълнените чорапи, но ще замръзна без да хленча. Подскачам на място, подскачам с протегнати ръце, но без въже. Духам в дланите си и ги поставям на бузите. Родена […]