Планината e  чудото на природата, изпълващо ни с хубави емоции, спокойствие и вътрешна хармония. Често разходка в планината с любими хора или пък поредното състезание по планинско  бягане е магията, от която се нуждаем в живота си. Да покоряваш върхове е не само разнообразие и бягство от забързаното ежедневие, а и преживяване, което те прави толкова щастлив!

В планината човек може да остане сам със себе си, да осмисли житейски уроци, атмосферата предразполага към това. Красотата, която те заобикаля изпълва сърцето ти с радост! Много хора се чудят какво е щастието… А отговорът е пред тях! Бистрите езера, ромолящите поточета, вълшебството да крачиш под арка от дървета, чистият въздух и птичите песни… Щастието е именно в малките неща, които те карат да се чувстваш окрилен.

Природата не иска нищо от нас в замяна, а ни дава всичко. Положителни емоции и незабравими спомени! Нека да запазим този чуден рай, нека не разрушаваме нещо толкова ценно за нас, нека не изсичаме горите с такава бясна скорост, нека не изхвърляме отпадъците си на горските пътеки, нека бъдещите поколения имат възможността да се полюбуват на тези приказни кътчета!

Винаги съм обичала планината! Често се провеждат състезания по планинско бягане! Горските трасета, свежият въздух и радостните хора около теб, те карат да се чувстваш страхотно! Бягала съм по много и разнообразни планински трасета (например Драгалевци, Лудогорски полумаратон, Витоша рън, Витоша-моята планина, Кактус рън и др.). Независимо от големия брой състезания в различни местности, има едно бягане, което е по-специално за мен и е оставило в съзнанието ми много ярък спомен! Това е състезанието, на което покорих Черни връх с бягане! Трасето на Витоша рън е с дължина 18км и денивелация 1800м. Стартът беше даден от музея “Земята и хората”, а финалът беше точно на върха. Спомням си колко се вълнувах тогава, нямах търпение да се справя с поредното предизвикателство.  И ето, че моментът настъпи…

Преди да започне бягането всеки можеше да остави раницата си с малко багаж в една кола, която щеше да превози всичко до Черни връх. Без да се замисля оставих и своята в колата…но скоро настъпи моментът на паниката и притеснението дали ще се справя! Започнах да мисля, че ако не успея да стигна до върха, багажът ми ще остане там и няма да има кой да ми го вземе обратно. Опитвах се да убедя себе си, че всичко ще бъде наред. Обмислих възможностите добре и си направих ценен извод…беше толкова просто-или стигаш върха, или няма да получиш раницата си обратно. Това е ключов момент, защото точно тогава обещах на себе си, че няма да се откажа. По едно време хубавите ми разсъждения бяха прекъснати от речта на организатора, който призова всички участници да застанат на старта. Не след дълго се чу и сигналът за начало на състезанието.

Най-приятната част от трасето беше преминаването през част от Южния парк и навлизането в планината. Отправихме се към Драгалевци по една стръмна горска пътека. Но предизвикателството още дори не беше започнало. Трудностите настъпиха след хижа “Бай Кръстю”. Трасето в този участък беше най-голямото изпитание за силната воля на човек. Беше много стръмно, а аз бях изморена и гладна, имах нужда от много вода. Напомних на себе си, че съм борбен човек, че никога не се отказвам и винаги преодолявам препятствията! В такива моменти е хубаво човек да мисли за неща, които му дават сили. Започнах да мисля за хората, които вярват в мен, обичат ме и ме подкрепят!  Спомнях си незабравими моменти с тях и думи, вдъхващи ми кураж! Цялата тази любов, която усещах в себе си-това, че съм обичана и че обичам толкова хора…това ме изпълни с енергия! Стигнах до Платото, това беше най-ветровитият участък. Беше краят на месец август и грееше слънце, но въпреки това вятърът беше леден. Бяхме точно под върха на планината, виждаха се жълтите колчета! Всички участници бягахме изморени и брулени от вятъра!

Започнах да поглеждам номера на всяко следващо колче, беше хубаво да знам, че се приближавам до целта! Една от най-големите ми мотивации в този момент беше водата! Исках да стигна възможно най-бързо, да пия много вода и да облека топлото си яке от раницата. Най-сетне видях финала! Прекрачих финалната линия и в този момент хубавите емоции ме заляха като гигантска вълна! Чувствах се толкова щастлива, сякаш бях направила невъзможното. Сбъдвах мечтите си, бях покорила върха с бягане! Няма невъзможни неща! Има ограничения, които си поставяме сами, всички страхове са в главата на един човек! Вярвайте в непобедимостта на човешкия дух и вървете смело по пътя на мечтите си!

Взех набързо нещата си, дори нямах време да си почина, защото беше наистина много ветровито. Започнах да се спускам към хижа Алеко бягайки, там щеше да се проведе награждаването. По пътя срещнах много бегачи, които още не бяха покорили върха. Усмихвах се на всеки един и ги насърчавах.

На Алеко сякаш се намирах в друг климатичен полюс. Ледения вятър го нямаше, топлото слънце озаряваше щастливите лица на хората, преборили се с това голямо предизвикателство. Изчакахме всички финиширали и церемонията по награждаването започна. Когато стигнаха до категорията жени под 20 години, казаха името ми и ме извикаха на сцената да ми връчат бронзов медал и други награди. Толкова се вълнувах! На награждаването се запознах с още две момичета на близка до моята възраст! Атмосферата беше чудесна!

Всички хора там бяхме различни един от друг, но ни свързваше любовта към бягането…или по-точно страстта да бягаме по екстремни терени, да надвиваме себе си и да минаваме отвъд границите на възможностите си! Там се бяхме събрали хората, за които бягането е не просто спорт, а начин на живот! Какво би представлявал живота ни без тичане? Всичко би изглеждало толкова сиво и еднообразно.  А планинските състезания внасят в живота ни точно този цвят, от който имаме нужда! Приказна зелена гора и синьо небе! Приятелска атмосфера и подкрепа! Витаещият дух на борбеност, любов и сплотеност! Какво повече му трябва на човек, за да е щастлив? J

Това бяха моите 18 000 стъпки към върха! Те бяха много ценни за осмислянето на някои важни неща в живота! Успях да преодолея изпитанието благодарение на всички хора в живота си! Любовта е чувството, което ме караше да продължа напред! Когато усещаш любовта на другите в себе си, ставаш непобедим! Защото това е най-великото чувство на света! Чрез нейната огромна сила човек може да преодолее всичко…дори да премине онвъд границите на възможностите си!

Сподели

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *