Беше ноемврийски ден. Някак спокоен и осветен от приглушената светлина на спотаеното зад тъмните облаци есенно слънце.

Жана си беше у дома. Нещо нетипично за нея бе да се усамотява следобедно време вкъщи, тъй като обикновено беше на работа или някъде навън с приятели. Младата, около тридесет годишна жена, този път предпочиташе да се отпусне в креслото си в хола и да почете някоя книга.

Жана бе разговорлива, весела, все още неомъжена и готова да се впусне във всякакви приключения, но сега си бе взела отпуск и за ден искаше да остане насаме с мислите си. Тя разтвори стихосбирката на Мария Донева „Меко слънце и зачете от нея. Младата жена отдавна искаше да прочете книгата на Донева – една от любимите ѝ авторки. Докато наближаващата трийсетте госпожица четеше поезията, от страниците на българската стихосбирка я „огряваше“ мекото слънце, създадено от поетесата.

Жената се изпълни с мечти за бавно и спокойно пътуване в следващите есенни меланхолично хладни и приглушени откъм светлина дни. Още повече, че на корицата на стихосбирката имаше снимка на влаково купе. Обзе я решителност да продължи спокойният си ден на друго място, което да я накара да помечтае. След като помисли няколко часа, тя стегна раницата си и се отправи с такси към гарата, от където да хване влака за Добринище, а от там планираше да качи на Пирин, за да прекара няколко дни в хижа.

Тя се качи на влака, но още в купето се свърза с няколко хижари, чиито контакти намери в интернет със смартфона си. Намери си стая, където да нощува.

Това беше уредено. Оставаше приятната компания, защото колкото и да искаше почивка Жана и следобедът да предразполагаше към усамотение, на нея все пак ѝ се отмаряше с приятели през следващите дни и тя беше готова да наруши половиндневното си спокойствие за целта. От купето Жана позвъни на приятели от Пазарджик, още преди влакът да потегли.

Момчетата и момичето, на които нашата пътничка позвъни, нямаха много време да си стегнат багажа. Те се качиха във влака от гара Пазарджик и продължиха към Пирин с Жана, като за целта всички се прикачиха на гара Септември на друг влак.

Щом пристигна, компанията се установи в хижа в подножието на планината. Там се оказаха група студенти, които загряваха през почивните дни около Деня на будителите, преди студентското парти на 8 декември, толкова чакано от тях.

Жана, Борис, Димитър и Милица все още бяха млади по дух и купонджии, което отговаря на наближаващите за тях 30 години от изминатия им житейския път. Четиримата първо си оставиха багажа в стаята, където щяха да прекарат общо 4 нощи и която Жана резервира за себе си, но в последствие, когато промени плановете си, стана общо място за отдих.

Двете момичета и момчетата отидоха на вечеря. Първо хапнаха в заведението на първия етаж на хижата, а след това се прехвърлиха в дискотеката към почивната станция.

  • Да пием по още едно!
  • Жана, вече е два посред нощ!
  • Не ми се прибира още горе, Борисе!
  • Добре, но само по още едно!
  • О.К.!

Жана жадно отпи от бутилката с уиски, която Борис купи, защото нямаше търпение да ѝ донесат чистите чаши. След като утоли страстта си към още алкохол, тя бясно се впусна в нови танци, вплитайки се в силуетите на другите, които се забавляваха.

В 04:00 сутринта Борис едва измъкна пияната Жана от заведението. Милица и Димитър останаха да си допият.

В стаята Жана се строполи на леглото и заспа. Нейният спътник в това щуро пътуване до Пирин я зави с топло одеяло и сам си легна, след като се преоблече. Милица и другият от компанията се прибраха скоро. Когато видяха, че техните приятели спят, започнаха да се стараят да не вдигат шум. Скоро и те си бяха легнаха да си почиват и заспаха.

Четиримата се събудиха около 14 ч. следобед. След махмурлийското ставане имаха нужда от кафе. Жана носеше метална кутия Лаваца. Това не стигаше, за да изкарат добре приятелите до вечерта и те слязоха в заведението на хижата за късна закуска.

Там изпиха по още едно кафе. На дългата маса до тях бяха насядали младежи. Оказа се, че това е група студенти – първокурсници. Студентите обсъждаха, как да си уплътнят времето през следващите дни и нощи в планината. Изтрезняващите ентусиасти станаха от масата си, за да се запознаят с младежите. Те се включиха в обсъждането и предложиха някои идеи за добро прекарване.

  • Можем да си направим киновечери с филми от интернет, които да гледаме на проектора в заседателната зала на станцията – каза Борис.

Другите приеха предложението му.

Постепенно студентите и четиримата други се сближиха. Към купоните им през студените планински нощи се присъединиха и преподаватели от университета във Велико Търново, където нашите висшисти учеха. Университетските даскали бяха дошли за почивните дни в Пирин и си наваксаха нервите, изхабени през работно време, с много алкохол и разпалени дебати за история и политика до зори.

Всички заедно не си губеха времето. Те се събираха през тези няколко вечери, за да си разказват истории. Когато случките за разправяне свършеха, започваше истинската веселба. Пускаше се музика и танцуваха като за спектакъл на сцена. Тъй като част от студентите учеха за учители по Физическо възпитание и спорт, имаха часове по хореография и танци, затова бяха репетирали някои танцови фигури. Другите бързо схващаха и се получаваше нещо почти невиждано за купон в планинска хижа.

Когато младите момчета и момичета и четиримата приятели се изморяха от танци, те сядаха. Изтрезняваха, доколкото беше възможно, с чаша черен чай и пускаха филм. Една от старите ленти, които си изтеглиха и гледаха, беше „Вчера“. Следобеда, след нощта, в която изгледаха филма с Христо Шопов и Петър Попйорданов, всички си направиха една клетва, като тази във „Вчера“.

След това отново последва шеметна нощ. В деня след нея младите купонджии решиха да успокоят малко темпото и си организираха четене на откъси от „Декамерон“

В последната вечер, когато Жана, Борис, Димитър и Милица бяха в хижата, всички си направиха Бийтълс вечер. Четиримата гледаха да не се напиват много, за да могат да отпътуват на сутринта.

Когато съмна, те си събраха багажа и се сбогуваха със своите нови познати, които скоро щяха да се върнат на студентската скамейка в Търновската алма-матер.

Борис, Димитър и Милица слязоха в Пазарджик, а Жана се прибра в Пловдив.

Но историята не завърши с това. Жана се свърза по скайп с някои от по-отговорните студенти, които по-често и проверяваха профилите. Тя и младежите се уговориха да се чуват често.

Покрай университета и хобито на Жана да чете, се роди идеята всички, които са били в хижата да си направят сайт, на който да публикуват историите си за планината, да събират разказите на други като тях за дните и нощите, прекарани близо до някой планински хребет или връх. На страницата Жана и останалите планираха да има и възможност за чат между запалени планинари, регистрирани в туристическите дружества в страната.

След няколко месеца на събиране на пари за проекта и още толкова на програмиране, сайтът се появи. Всички от компанията бяха заети с администрирането му и писането на текстове за него.

Пет години по-късно колегите от университета бяха завършили и с професия. Жана стана шеф във фирмата, където работеше. Борис, Димитър и Милица също работеха и печелеха добре. Сайтът се развиваше според очакванията на всички. Имаше много посетители и дори спечели една награда за уеб дизайн.

Купоните в Пирин не бяха спирали и за миг. Във всяко свободно време, когато бяха празници, Жана и другите ходеха в същата и в няколко други хижи и се забавляваха. А след това разказваха своите истории в сайта.

Защото всеки има добри моменти под върха, независимо на каква надморска височина ги изживява. Всички сме под върха, върха на планината и върха в житейския си път. Затова е ценно да увеличаваме тези моменти по пътя нагоре към успеха и покоряването на предизвикателството и да ги споделяме щедро.

Сподели

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *